Илса Бик - Чудовища - част 2

Случайно напъха дясната си ръка в джоба на парката и усети две неща, които прошумоляха. Едното беше сложила там преди време. Беше го забравила. Пазеше го за специален случай. До тази секунда смяташе, че ще го раздели с Том, Крис и Ели. Нещо, с което да отпразнуват началото на дългата им разходка заедно към нещо ново.

Другото беше писмото от майка ѝ, което Ели беше откраднала обратно от Харлан. Беше го чела достатъчно пъти, за да го запомни наизуст, и не ѝ трябваше силната светлина на луната. Но редовете, които сега изскочиха от мрака на ума ѝ, бяха тези, които баща ѝ беше написал.

„Един съвет, скъпа: когато си на ръба, когато изборът е между безопасност и нещо, което може да е по-добро, дори ако е плашещо, рискувай, скъпа! Поеми дълбоко дъх и...”

Не беше излъгала Том. Тя беше... пропуснала? Не, това също беше грешно. Просто не беше разбрала съвсем добре. Сега, когато погледнеше назад, Алекс виждаше, че чудовището скачаше зад чужди очи само когато знаеше къде отива.

През последната седмица сънищата ѝ бяха препълнени с картини, които тя познаваше - изоставената станция на рейнджърите, разбитата ѝ тойота, онзи знак, който сочеше пътя към Мос Ноб и Лунното езеро. Все познати места по продължение на дългата разходка към миналото ѝ.

За Вълка обаче всички те бяха нови.

Значи сега... Вълка виждаше какво прави тя? Като се вмъкваше в сънищата ѝ? Или тихо се плъзваше зад очите ѝ, когато тя беше будна, но не усещаше? Нямаше начин да разбере кое от двете се случваше, но и двете можеха да обяснят как беше успял да я проследи. При положение, че Бък беше близо до нея, Вълка не трябваше да е в състояние да я подуши изобщо. Освен ако и това не се променяше.

Още нещо, за което да мисли. Ако Вълка можеше да вижда през нея, дори само когато сънуваше, какво можеше да каже за емоциите? Мислите? Ами ако някак сега тя можеше да прави това, което Фин не можеше? Не да се носи на гърба на сигнал, а истински да приема такъв?

„Рискувай!“

Можеше ли да го направи? Тя усети нетърпението на чудовището, притиснало нос в стъклената задна част на очите ѝ. Трябваше ли? Това нямаше да е „чук-чук“. Щеше да е като в онзи момент на снега пред горящата къща при езерото. Но вместо Вълка да се опитва да преоткрие кой е бил, докато я гали по лицето, сега тя щеше да се пресегне към него като Мег Мъри, която напредваше през извънземните, за да намери брат си.

„Когато си на ръба, когато изборът е между безопасност и нещо, което може да е по-добро...“

Алекс събра сили, затвори очи и пусна филиз, една чудовищна люспеста малка ръка, да се протегне. Умът ѝ забибрира от усещането за припадък, който беше като скок... и тя вече беше зад очите на Вълка и можеше да види себе си - със спусната коса и с голи крака на сребристосинята перла на луната.

И после за момент - и само толкова - тя се пусна от себе си, доверявайки се на любовта и на силата си, позволи на вратата да се отвори достатъчно, за да забърше ума му с нерешителни призрачни пръсти и истински да усети момчето под чудовището. Тя ахна, когато гърдите ѝ се изпълниха с дълбока и горчива болка, със скръбта на Вълка, със самота и с копнеж.

Тя отвори очи. Чудовището ѝ не беше доволно да се върне - можеше да познае по спазматичното пърхане, - но то знаеше какво може да направи само. Във всеки случай тя беше заета. Трябваше да опита още нещо.

- Вълк, не искам да умреш, при положение че отново може да станеш Саймън. Ако мислиш, че може да си близо... - Тя извади половината „Бадемова наслада“, която беше запазила за почерпка, за да отпразнуват новата възможност. Наведе се, очите ѝ все още бяха вперени в момчето, свито в сенките, и вдигна съдържанието на кутийката.

Опаковката прошумоля. Изригна ухание на богат шоколад, на сладък кокос и на ароматен бадем. Движейки се внимателно, Алекс постави сладкиша върху опаковката му на земята между тях.

Защото, какво пък, понякога се чувстваш смахнато.

„Рискувай, скъпа! Поеми дълбоко дъх и...“

- Скачай, Вълк! - каза тя.

И тогава Алекс отстъпи назад и с Бък, седнал до нея на лунната светлина, зачака да види какво ще стане.

1Ренин или химозин - сирищен ензим, който предизвиква коагулация (пресичане) на млякото. - Б.пр.