Илса Бик - Чудовища - част 2

- Може би влиза в главите им - раздраният глас на Крис беше приглушен. - Каза, че сигурно им дава нещо, съдейки по очите им. Ами ако могат да чуят мислите му?

- Мога да приема това за изменените. - Том бавно огледа от дясно наляво. Нощта беше започнала да се разнищва и посивява и той леко разфокусира погледа си по начина, по който би се опитал да зърне далечна галактика. „Боже, моля те, нека са там!“ - Но това не обяснява другите... - Той спря, когато долови оранжев проблясък в далечината. - Видях ги. На запад, близо до линията на гората. Там има поток, все още заледен частично, но тече доста добре сега. Там бих устроил моя лагер. - Том погледна към Крис. - Моментът е достатъчно добър да пратиш Пру и момчетата си. Могат да стигнат доста бързо.

Кимайки, Крис се пресегна за радиото си, когато Джарвис каза:

- Том, виждаш ли онези, които се откъсват от основната група?

- Да, виждам. - Четирима мъже на коне преминаваха челната линия на Променените. Все още беше твърде мрачно, за да види добре, но имаше много лошо предчувствие.

- Какво - попита Джарвис - правят те?

През последните няколко минути онова „давай-давай, върви-върви-върви“ беше нахлуло здраво, изкарвайки въздуха от дробовете на Алекс. От дълбоката си пещера чудовището се движеше по начина, по който червей се вмъква под кожата на презрял плод.

„Свършва ми времето.“ Леля ѝ винаги беше казвала, че времето лекува. Но времето ѝ беше донесло само още хора, за които да се грижи и които да загуби. Риданието, което беше преглътнала, се опитваше да изпълзи през гърлото ѝ. Искаше ѝ се единствено да вие, да счупи нещо. Може би да застреля някого. „Спри, Алекс! Ти не си по-различна от тези деца. Концентрирай се! Остават още Вълка и Питър. Крис също може да е в Рул. Трябва да им помогнеш. Том не би искал да те види такава. Бъди силна за него!“

- Вземи това! - Навеждайки се от седлото, Алекс подаде спрингфийлда на Люк. Без калъфа на пушката по-компактното узи щеше да е по-лесно за употреба. Затъквайки пистолета на пазача - посинял „Колт Голд Кьп 45“ - на кръста си, тя сложи по един допълнителен пълнител за двете оръжия в джобовете на панталоните си. Усети лекото бодване на безпокойство, че нямаше време да потърси глок, но после го избута настрана. Колтът щеше да нанесе също толкова щети. „Само помни да дръпнеш предпазителя!“ И все пак това, че нямаше глог, беше като лоша поличба. - С него и с намиращото се във фургоните имате достатъчно храна и огнева мощ.

- За бой? - гласът на Люк беше стегнат.

- Ако се стигне до там. - Денят настъпваше бързо. С първите вълни сребро, пръскащи се по източния хоризонт, идваше достатъчно светлина, за да види колко стегнато и бяло беше лицето на Люк. - Няма нужда да се стига. Вземете палатките, няколко фургона и се махайте оттук!

- Алекс, ние сме трийсет. Ще бъде лесно да ни проследят и да ни заловят отново.

Нямаше как да го каже по-нежно.

- Предпочитате да чакате Фин ли?

- Но защо не можеш ти да останеш с нас? - Очилата на Синди блестяха от отразената светлина на огъня. - Те са Чъкита. Какво ти пука? Ние сме нормални. Ние се нуждаем от теб повече. Том никога нямаше да ни остави. Трябва ли да вярваме, че има добри Чъкита? И Питър, който е само наполовина Чъки. И какво от това? Защо взимаш неговата страна?

- Хей! - каза Люк. - Синди, успокой се!

- А ако не искам да се успокоя? Това е като да помагаш на терористи. Само защото Вълка не те е убил, Алекс, не значи, че е добър. Все едно са ти промили мозъка или нещо такова.

- Може да си права - каза Алекс. - Но Питър е приятел. Имам и други приятели в Рул. Вълка ми спаси живота, а не беше длъжен. Това се брои за нещо и аз трябва да му помогна сега. Трябва да отида в града и да се опитам да направя нещо, каквото и да е, или ще умрат още хора, включително деца като вас. Ако мога да изненадам Фин, ако мога да го спра или да го убия... - Откъде идваха тези мисли? - Тогава той няма да тръгне след вас отново. Всички печелят. - Помълча. - Доста.

- Ами всички онези други Чъкита? - попита Синди.

- Те са поне на шест километра. Повечето са пеша. Имате достатъчно време.

- Е, белите Чъкита имат коне - каза Джаспър, а после добави: - Разбира се, ако убиеш Фин, мрежата един вид ше се разпадне и може би няма да действа толкова добре. Наситеността на сигнала ще се понижи със сигурност.

- Какво? Какво г... - започна Алекс, но Синди я прекъсна.

- Значи казваш да продължим да бягаме. - Устните на по-младото момиче вече трепереха. - Ти просто ни изоставяш.