Илса Бик - Чудовища - част 2

„Твърде кьсно.“ Мушнал ботуш в стремето, Крис сграбчи коня и се завъртя в тромава полуседнала позиция на седлото. Опита се да не гледа. Не можа. Променените, тези деца на Рул, бяха на по-малко от петнайсет метра. На светлината на идващия ден можеше да види устите им, отворени в тихо ръмжене, а очите им, очите им - толкова големи, толкова диви. Без оръжия, само зъби и пръсти с нокти, и...

„Не гледай, Крис! - беше неговият глас, този, който искаше той да живее. - Мърдай, или си мъртъв!“

Но беше очарователно, страховито, ужасяващо. Всеки кошмар оживява и защо еленът замръзва пред фаровете и хората умират на железопътните прелези, а Мойсей си е затворил очите. Никой не можеше да спре да гледа в чудовището, защото ужасът е братовчед на благоговението.

- Крис, не! Какво правиш? Крис! - извика Том, докато в същия момент Джарвис крещеше: „Kaквooo! Каквоооо, кaааа..“.

С цвилене Нощ най-после се подплаши. Паниката на Крис сама говореше на шокираното животно, което разбра, че смъртта бе на косъм. Конят се изправи на задни крака. Още не съвсем добре закрепен, Крис изкрещя задушено, когато започна да се плъзга. Усети как се смъква назад, падаше, щеше да падне в Променените, в ръцете им, и те щяха да го хванат, те бяха там, те бяха...

- Стой! - Изравнявайки подскачащата си кобила, Том грабна юздата на Нощ. - Крис, нагласи си проклетите колена, сграбчи гривата или гърба му и се изправи, изправи се!

Крис издиша задавено и се помъчи да се хване. Ужасените очи на Нощ се въртяха, главата му се метна назад и удари Крис по лицето. Ударът беше толкова страшен, толкова силен, че зрението му почерня. Зашеметен, той изпусна захвата си и започна да се свлича...

И тогава се появиха ръце навсякъде - втурваха се по левия му крак и по бедрото, пръсти стискаха, за да го издърпат... и той помисли: „Свършен съм!“.

Страшен гръм дойде някъде от над главата му. Търсещите ръце внезапно се махнаха. Още един гръм. Отляво на Крис едно променено момче шляпна двете си ръце върху кратера, където доскоро беше носът му, и се катурна назад. Все още замаян, Крис усети пръстите на Том да стискат рамото му.

- Не се отпускай, човече! - извика Том, връщайки го на седлото. - Не можеш да се отпускаш, Крис, хайде! - Въпреки раната Том се държеше за кобилата си само е колене. В едната си ръка беше хванал голям черен глок, а в другата рамото на Крис. Друго момиче с много дълга мрьсна коса се опита да го сграбчи. Проклинайки, Том се изви надолу и пъхна пистолета в лицето ѝ. Променената беше толкова устремена към него, че не видя Том, още по-малко пистолета и „бам“! Главата ѝ се разби, череп, скалп, мозък, кръв и чорлава коса пламнаха в мокра струя. - Седни! - изкрещя Том. - Изправи се, Крис, седни!

Пукот от изстрел, не от Том, а от тяхно дясно. Високото „зинг“ на куршум, рикоширащ от дърво. Крещейки, Джарвис стреля отново. Този път едно променено момче се олюля, когато върху лявата му гръд внезапно разцъфна червено петно. Линията не точно се разпадна, но някои от Променените се отделиха, отправяйки се към Джарвис, което даде на Крис две безценни секунди, нужни му, за да закрепи крака си в стремето.

- Добре, хайде! - извика Том. Завъртя се, ритна конете им да побегнат и се стрелна към дърветата, отправяйки се обратно към центъра на Рул на пет километра в бъдещето им.

Не беше грешка, но Крис открадна един последен поглед. Двама Променени бяха сложили ръце около все още крещящия Джарвис. Тримата танцуваха някакъв пиянски пирует. После друг Променен се присъедини, а после още и още, Джарвис вече не крещеше, а пищеше, те се тълпяха върху него по начина, по който мравките поглъщат плячката си, и имаше кръв, толкова много кръв.

„И ще има още, защото това е краят на света. - Крис се обърна напред. Очите му щипеха. Бузите му бяха мокри и той не мислеше, че беше само от кръвта. - Това е краят, това е краят, това е краят.“

- Махнете се от края! Махнете се от края на фургона! - крещеше Ели, но никой не слушаше. Всички пищяха, децата се сучеха насам и натам, за да видят. Беше като филм за бедствие, в който марсианците внезапно нахлуват и всички се превръщат в уплашени зайци, целите в опулени очи и отворени усти, точно преди пришълците да ги издухат от дрехите им. - Мърдай! Стани! - Стиснала савиджа за цевта, тя скочи на крака, килнала оръжието като бухалка, точно когато една ръка се закачи за фургона зад елфчето, което искаше да лови риба. - Махни се от пътя! - извика тя и удари с приклада надолу като с чук.