Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Ама сега е юли - припомних й. - Колко студена може да стане?

- Още не знаем - въздъхна Мат. - Но мисля, че скоро ще разберем.

Само за да им докажа колко грешат - мама, Мат и всички учени - тази сутрин отидох да плувам. Освен мен, там имаше само още двама души, като никой от нас не остана задълго.

Макар да знаех, че днес водата е толкова чиста, колкото вчера, на излизане от езерото се усещах мръсна. Навън не беше студено, но беше толкова влажно, че не можех да престана да зъзна и треперя. До вчера копнеех да се захлади, а днес, когато желанието ми се сбъдна, топлината толкова силно ми липсваше. Дори ми липсваше луната на небосклона.

Днес е събота и затова съчетах закуската с обяда. Утре ще постим. Питам се само как ще ни се отрази, но се утеших с мисълта, че се налага да свикваме.

Надявам се поне баба да е добре.

Предполагам, че списъкът със загиналите ще стане още по-дълъг.

11 юли

Мама промени правилата, така че мога да съчетавам закуската и обяда в понеделниците. Каза ми, че не е честно да постя в неделята и след това да не ям нищо на другия ден до вечерта. Тя самата, разбира се, не хапваше нищо до вечерята в понеделник, но ние трябваше да се правим, че въобще не го забелязваме.

Постенето не се оказа чак толкова лошо, колкото очаквах. По обяд действително огладнявах много, но с напредването на деня ставаше все по-поносимо. Предполагам, че ще свикна.

Не съм съвсем сигурна, но си мисля, че всичко все повече посивява.

Днес следобед се отби Питър. Разказахме му за плановете ни и той ги оцени като доста добри. Особено горещо одобри това, че сме решили да преваряваме водата за пиене.

Попитах го какво мисли за плуването.

- Вероятно ще е по-добре, ако го спреш - посъветва ме той. - Хората, които пият вода от градската водопроводна мрежа, споделиха с мен, че водата започнала да потъмнява, и вече се питаха докога ще трае това. Пречистването на водата изисква електричество, а много добре знаем как се задъхват напоследък електроцентралите.

- Но какво общо има това с езерото Милър? - попитах го.

- Трудно е да се предскаже какво ще направят хората, ако нямат течаща вода - отвърна Питър. - Може да започнат да носят мръсните си дрехи до езерото, за да ги перат в него. Или да се къпят там. Така че не е изключено то да се окаже развъдник на какви ли не зарази. В днешните дни е по-добре да си предпазлив, отколкото после да съжаляваш.

Поне не ми изреди симптомите на холерата. Което за него си беше сериозно въздържание.

Мисля обаче утре да отида да плувам в езерото Милър. Може би Дан ще се появи. Може би слънцето ще грее.

12 юли

Никакъв Дан. Никакво слънце. Никакъв ток. Нито дума от Джони или от татко.

13 юли

Мат се отказа от бягането. Отне ми пет дни, за да го осъзная. Накрая го попитах и той ми призна, че престанал да тича от събота насам, отчасти заради замърсения въздух и отчасти, за да си пести силите.

Дните ми се струват доста по-къси, отколкото преди седмица. Или поне се стъмва по-рано. Мама ни позволява да използваме една от газените лампи всяка вечер в слънчевата стая. Тя не ни осигурява достатъчно светлина за четене на всички нас, така че двамата е Мат се редуваме край лампата. Майка ми намери на тавана торба със стара прежда и вечерно време плете, така че не се нуждае от много светлина.

Аз пък пиша сега тези редове на светлината на фенерчето. Зная, че трябва да спра. Батериите няма да траят вечно.

14 юли

Днес направих нещо толкова глупаво. Иде ми да се самоубия, толкова съм ядосана и разстроена.

Седяхме си тази вечер, заети с обичайното при силно ограничената светлина. Към девет часа мама обяви, че сме изхабили достатъчно газ за осветление за цяла нощ, така че трябвало да си лягаме. От известно време бяхме свикнали да ставаме с изгрева на слънцето, но след като тази ужасна сивота закри слънцето, дневният ни режим се обърка. Все още можеше да се каже кога слънцето изгрява, но нямаше някакви значителни промени. Сивота в шест сутринта, сивота в шест вечерта.

И не зная защо, но тази вечер никак не ми се лягаше. Може би заради кошмарите, които ме преследваха през последните два дни, как Беки ме бута в някакъв вулкан, все такива неща.

Казах, че преди лягане ще поседя на верандата. И понеже за там не беше необходимо да се хаби газ за лампата, мама нямаше причина да ми откаже. Излязох и постоях малко, може би около половин час. Но сигурно е било достатъчно дълго, защото, като се прибрах, мама и Мат вече си бяха в стаите.