Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- О, мамо - разтревожих се, - няма да имаш зеленчукова градина? Как ще се справим тогава? Но нали не живеем край някой вулкан? Сигурна съм, че слънцето пак ще изгрее.

- Започнаха да четат предупреждения по радиото - съобщи майка ми. - Пред микрофоните се изреждат учени, за да ни го обясняват. Повториха да се приготвим за сериозни климатични промени. Сушата е съвсем реална вероятност, както и рекордно ниските температури. Тук захлаждането вече започна. Снощи, като си легнах, температурата беше трийсет и един градуса, а сега е спаднала до двайсет и два. Въздухът започна да изстива, защото слънчевите лъчи не могат да проникнат през вулканичната пепел, покрила небето.

- Но това не може да продължи дълго, нали? - извиках. - Седмица? Месец? Можем ли да спасим растенията в градината?

Мама пое дълбоко дъх.

- Мисля, че трябва да допуснем, че ще продължи доста по-дълго. И ще трябва да се приготвим за най-лошото, за оскъдна слънчева светлина през следващите няколко месеца. Или година, даже по-дълго.

- По-дълго? - удивих се и усетих как в гласа ми прозвуча истерична нотка. - По-дълго дори от година? Но защо? Къде е най-близкият вулкан? Какво става, по дяволите?

- Има вулкан в Йелоустоун - отвърна тя. - Вчера е изригнал. Лае Вегас и Финикс били целите заринати от пепел.

- Лае Вегас? А баба добре ли е?

- Няма как да разберем - обади се Мат.

Представих си Спрингфийлд, моя Спрингфийлд, с цялото му изобилие от храни, къпещ се в океан от електричество.

- Положението не е ли по-добре тук при нас, на изток? - попитах.

- Миранда, това не е локален проблем - отново заговори мама. - И не става дума само за един вулкан. Само вчера са изригнали дузина вулкани. Никога досега не се е случвало нещо подобно. Въздушните течения съвсем ще влошат ситуацията, а никой не може да предвиди вятъра. Кой знае, може все пак да имаме късмет. Възможно е да се случи нещо добро, което в момента не можем да си представим. Но трябва да сме подготвени за най-лошото. Ти, аз, Мат и Джони сме длъжни да се подготвим за най-лошото. Нищо чудно още през август да паднат слани. Трябва да очакваме, че може да се стигне дотам, че да няма нито електричество, нито храна, нито бензин за колата, нито нафта за печката. И досега се борихме със зъби и нокти за живота си, разигравахме опити за оцеляване, но от сега нататък ще се наложи да го вземем под внимание по-сериозно.

- „Разигравахме опити за оцеляване“ ли! - креснах. - Да не си мислиш, че за мен това е игра?

- Виж - заговори Мат, макар че не бях сигурна коя от двете ни се опитваше да успокои, - най-мъдрото, което можем да направим, е, да допуснем, че нещата може още повече да се влошат. С мама обсъдихме предпазните мерки, които трябва да предприемем още сега, така че, ако зимата наистина се окаже сурова, да бъдем в по-добра форма.

- Като да ядем още по-малко - веднага се досетих. - Защото не можем да бъдем сигурни какво ще стане с градината.

Брат ми кимна.

- Признавам, че и аз самият никак не съм въодушевен от идеята, но ще се наложи да обмислим тази възможност.

- Мога да се огранича до едно ядене на ден - заяви мама. - И без това тези дни съм прекалено разстроена, ча да усещам глад. Но не искам вие, деца, да следвате Примера ми. Не и докато не стане неизбежно.

-Може да постим по един ден седмично - предложих. - Или да ям късна закуска, да кажем, през ден.

-И двете идеи ми се струват добри - съгласи се Мат. - Аз мога да се храня на закуска в понеделник, сряда и петък, а пък Миранда - във вторник, четвъртък и събота, а в неделните дни да постим. Но, мамо, ако ще се ограничаваш само до едно хранене на ден, ти не бива да постиш.

Тя имаше вид на жена, готова да се разплаче.

- Не се тревожи за мен, ще бъда добре - рече, вместо да избухне в сълзи. - Мисля, че трябва да се запасим с вода. Докато все още имаме течаща вода, ще можем да я използваме, но все пак трябва да запазим колкото е възможно повече.

- Да не би кладенецът ни да пресъхне? - попитах.

- И това е възможно - потвърди Мат. - Всякаква вода, която сега не използваме, през следващите шест месеца може да се окаже жизненоважна.

- Опасявам се, че дъждовната вода може да е замърсена - намеси се мама. - И тогава ще трябва да преваряваме водата за пиене. Никога не сме имали проблеми с водата от кладенеца, но ако въздухът се замърси много, няма да имаме друг избор. Не бива да рискуваме с някоя зараза.

- А какво ще стане с езерото? - попитах. - Мога ли да продължа да плувам?

- Мисля, че можеш - отвърна тя. - Или поне за известно време. Разбира се, ако температурата спадне драстично, водата ще стане прекалено студена за плуване.