Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Благодаря ти - промълвих, защото не ми хрумна нищо друго.

Меган ме изгледа със съжаление.

- Зная, че не си вярваща - продължи тя. - И виждам нещастието, изписано в очите ти. Можеш ли да твърдиш, че си щастлива, Миранда? Можеш ли да кажеш, че си в мир със света?

- Не, разбира се, че не мога - признах си. - Но не мисля, че трябва да бъда. Как да съм щастлива, когато храната отчайващо не достига, хората се разболяват, а аз дори не мога да си включа климатика?

' Първият стих от прочутия псалм 23, извънредно почитан от протестантските църкви. - Бел. прев.

-Всичко това не е важно - засмя се Меган. - В сравнение с вечния живот нашето съществуване не е нищо повече от едно мигване на окото. Моли се с мен ,Миранда. Единственото, което не ми позволява да бъда истински щастлива, е, че зная, че душите на хората, които обичам, няма да бъдат спасени.

- Е, никой не е казал, че може да се постигне пълно щастие - обобщих философски. - Дори и Бог. Зная, че би трябвало да се радвам за теб, Меган, но честно казано, си мисля, че си луда. И ако преподобният Маршал те е направил такава, то според мен той е носител на злото. Този живот, това наше всекидневно съществуване е единственият дар, който ни е даден. Да го захвърлим, да искаме да умрем - това за мен е грях.

Меган, онази Меган, която някога беше най-добрата ми приятелка, би трябвало да възрази. А след това двете щяхме да избухнем в смях. Но сегашната Меган само коленичи и започна да се моли.

Като се прибрах у дома, се върнах в гората край къщата ни и събрах още три торби с трески за подпалки. Може би действително - както ми го предрече Меган - ще свърша във вечните огньове на ада. Но докато това стане, смятам да седя на топло, сгрявана от огъня в печката за дърва.

3 юли

- Мислих си за това вчера, докато се връщах у дома - поде мама на вечеря. - Какво ще кажете, ако започнем да се храним само по два пъти на ден?

Мисля, че дори Мат се стресна от въпроса й, защото не отговори веднага.

- За кои две хранения говориш? - попитах, сякаш това имаше някакво значение.

- Определено трябва да запазим вечерята - предложи тя. - Важно е да сядаме заедно край масата поне веднъж на ден. Но можем също да решим, ако пожелаем, да си запазим закуската или обяда. Аз предпочитам да пропусна закуската. И бездруго никога не съм си падала по закуските.

- Аз понякога пропусках обяда в училището - обади се Мат. - Няма да е кой знае какво да го пропусна.

- Това, разбира се, е доброволно - обясни мама. -Все още имаме достатъчно храна. Но си мисля, че докато Джони го няма, може да се задоволяваме с по-малко.

Представих си Джони как яде яйца и пие мляко във фермата и за секунда наистина го намразих.

- Всичко е наред, мамо - изрекох. - Ще пропускам по едно ядене. Все ще оцелея.

Чудех се само дали същото се случва с татко и Лиза. Вече започнах да си фантазирам какво ли не за живота в Спрингфийлд. Нагледно си представях кухня, пълна с храна, работещ хладилник, пазари с много селяни по тях, предлагащи в надпревара пресни продукти, яйца, пайове, сладкиши и шоколадов фъдж. Представях си бръмчащи климатици, примигващи телевизори, интернет и въздух, не по-топъл от двайсет и седем градуса. И басейн зад къщата, без никакви комари.

Мога да се задоволя с всяко от тези удобства. Е, да, с всяко от тях плюс фъджа.

4 юли

Честит Ден на независимостта!

Ха!

Хортън ни държа будни цяла нощ, защото не спираше да мяука пред вратата на стаята на Джони. Напоследък е станал много кротък, подмазва се, а вчера дори си изяде само половината дажба (на мама въобще не й се наложи да го моли за това).

Никакъв ток през последните три денонощия. Температурата си остава около трийсет и осем градуса и през нощта въздухът почти не се разхлажда.

Сънувах рая като леден дворец - студен, бял и мамещ.

Днес пропуснах закуската и гладна, отидох да плувам в езерото. Утре ще се опитам да пропусна обяда. През цялото време, прекарано с Дан (което ми се стори недостатъчно, още повече че Емили непрекъснато ни висеше над главите), си мислех само за храна - колко ми липсва закуската и какво ще има за обяд. Колко още самуна хляб ще можем да си опечем, преди да свърши маята.

Мислех си само за това, как Джони се тъпчеше с каква ли не храна, при това по три пъти дневно, и на всичкото отгоре с истинска храна, селска храна. И за това, как мама реши да ядем само по два пъти на ден чак след като той замина за лагера, и в гърдите ми се надигаше гняв. Сякаш за нея потребностите на Джони са на първо място. Той трябваше да се храни пълноценно, за да израсне до метър и осемдесет. И за да е по-добре, трябва да му се даде правото да излапва и част от дажбите на Миранда.