Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Мразиш ли всичко това? - попита ме Джони.

- Да. И на мен ми липсват хамбургерите.

Като се прибрахме у дома, видях мама в кухнята. Целият плот беше осеян с брашно, мая и чаши за отмерване на брашното. В помещението трябва да беше поне с около четирийсет градуса по-горещо, отколкото навън.

- Мога ли да ти помогна, мамо? - попитах. - Бих искала да се науча да пека хляб.

Тя ми се усмихна. Наистина ми се усмихна. И то така, все едно бях нейната изгубена дъщеря, добрата дъщеря, за която е мислила, че си е отишла завинаги.

- Ще се радвам да ми помогнеш - отвърна майка ми.

После пекохме хляб и заедно се потихме. Хареса ми да меся тестото. Представях си, че е луната и безмилостно го удрях в масата.

3 Прочут стадион в Бостън, където вечните съперници (местният лидер „Ред Сокс“ и елитният нюйоркски отбор „Янкис“, от Бронкс) обикновено откриват и закриват сезона. - Бел. прев

4 Непреводима игра на думи: date (англ.) означава както „среща“, така и „фурма“. - Бел. прев.

2 юли

Днес мама откара Джони в бейзболния лагер. Върна се силно превъзбудена, защото намерила една бензиностанция край Либърти, в която продавали наведнъж по пет галона за седемдесет и пет долара. Това е по-скъпо, отколкото в нашия град, но тук в бензиностанциите не даваха по повече от два галона и майка ми каза, че си струвало да плати малко повече, за да вземе повече бензин само с едно чакане.

Едно от нещата, за които не смея да я попитам, е кога ще свърши парите. Но после отново си спомних, че сега харчехме само за бензин, така че всъщност нямаше значение.

Температурата навън е около трийсет и осем градуса. През последните три дни въобще нямаме ток. Мат реши, че е време да отсече едно от дърветата.

Изпрати ме да събирам подпалки. На мен това ми се стори глупаво, но поне намерих сянка в гората. И все пак е по-лесно да събираш подпалки, отколкото да сечеш дърво.

След като напълних четири торби, ги домъкнах вкъщи. Мат още сечеше дървото. Със скоростта, с която напредваше, щеше да му е нужна цяла седмица, за да повали това дърво.

Попитах иска ли помощ, но той ми отказа.

Не можех просто да си седя, докато брат ми се трудеше. И честно казано, нямаше какво толкова да правя около къщата. Помогнах на мама в зеленчуковата градина, понеже тя се занимаваше ежедневно с това. После измих чиниите, а след това - колкото да се докажа като годна да се справям - изтърках плочките в банята и измих пода в кухнята.

Мат влезе, за да пийне вода.

- Крайно впечатляващо - похвали ме. - Имаш ли някакви планове за днес?

Притеснявах се да призная, че нямам, затова само измърморих нещо неясно.

- Защо не прескочиш до Сами и Меган? - предложи ми той. - Виждала ли си ги, откакто свърши училището?

Не бях. Разбира се, и те не бяха идвали при мен.

Но тъй като не исках Мат да ми опява, реших да ги посетя. Чувствах се донякъде като героиня в роман на Джейн Остин. Макар че нито една от младите жени в тези книги не е имала нито мобилен телефон, нито компютър като мен.

Отне ми петнайсетина минути да стигна до къщата на Сами. Докато извървях целия път дотам, доста се изпотих, затова никак не се зарадвах, като не намерих никого у тях.

За миг се зачудих дали семейството й не е събрало багажа, за да напусне града (немалко фамилии напоследък постъпваха точно така, с надеждата да бъдат по-добре някъде другаде), но на въжето висеше пране. Наистина беше забавно, че майката на Сами простира прането си на въже. Разбира се, че това правехме всички, но тази жена никога не е била идеална домакиня.

Понеже нямаше смисъл да се мотая наоколо, докато чакам някой да се появи, продължих нататък към къщата на Меган. Почуках на вратата и майка й веднага отвори.

Изглежда, се зарадва да ме види. Това усещане вече ми беше познато от предишните ми срещи с нея, като донякъде ми напомни как ме посрещаше майката на Беки.

- Миранда! - извика госпожа Уейн и ме дръпна навътре в къщата. - Меган толкова ще се зарадва да те види. Меган, дошла е Миранда!

- В стаята си ли е? - попитах.

Госпожа Уейн ми кимна с унило изражение.

- Почти не излиза от там, освен за да отиде в църквата. Толкова се радвам, че се отби, Миранда. Опитай се да й влееш поне малко разум, моля те!

- Ще направя каквото мога - обещах й.

Ала и двете знаехме, че нищо не може да застави това момиче да си промени мисленето. Поне аз никога и за нищо не съм успявала да променя преценките на приятелката ми.