Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Заприлича ми на онези бюлетини, които четяха по радиото, за да знаем кои училища ще бъдат затворени през дните с най-обилни снеговалежи. Само че вместо да се посочват училищните райони в областта, сега изброяваха цели градове, и то без никакъв сняг да се сипе от небето.

- Ню Йорк е пострадал много тежко - продължи водещият. - Стейтън Айланд и източната част на Лонг Айланд са напълно потопени. Кейп Код, Нантъкет и Мартас Винярд повече не се виждат. Провидънс в Роуд Айланд - всъщност по-голямата част от щата Роуд Айланд - вече не се забелязва над водата. Няма ги и островите по бреговете на Северна и Южна Каролина. Маями и Форт Лодърдейл са смазани. Изглежда, няма да могат да се възстановят. Вече разполагаме с потвърждения и за масивни наводнения в Ню Хейвън и Атлантик Сити. Предполага се, че загиналите по Източното крайбрежие са стотици хиляди. Естествено, още е прекалено рано, за да се каже дали броят им не е преувеличен. Остава ни само да се молим да е така.

И тогава, като че ли отникъде, изникна президентът. Мама го мразеше, както мразеше и „Фокс Нюз“, но сега остана като прикована.

- Говоря за вас от ранчото си в Тексас - започна президентът. - Съединените щати пострадаха от най-лошата от всички възможни трагедии. Но ние сме велика нация и ще запазим вярата си в Бог, и ще протегнем ръка за помощ на всички, които се нуждаят от нас.

- Идиот! - промърмори мама и прозвуча толкова нормално, че всички се засмяхме.

Отново станах и отидох да проверя дали телефонът работи, но непрекъснато даваше заето. Когато се върнах, майка ми бе изключила телевизора.

- Ние сме добре - каза тя. - Нали сме толкова навътре в сушата. Ще оставя радиото включено, ако ни призоват да се евакуираме. Ще го чуя, но не мисля, че ще се стигне дотам. И да, Джони, утре трябва да отидеш на училище.

Само че този път не се засмяхме.

Пожелах им лека нощ и се прибрах в спалнята си. Оставих радиото към електронния часовник включено и продължих да слушам репортажите. Изглежда, приливните вълни се бяха отдръпнали от Източното крайбрежие, но сега се заговори, че и Тихият океан се разбунтувал. Споменаха за Сан Франциско, изказаха се опасения за Лос Анджелис и Сан Диего. После съобщиха, че Хаваите били потопени, както и части от Аляска, но още никой нищо не знаеше със сигурност.

Точно в този момент надзърнах през прозореца. Опитах се да погледна към луната, но самата мисъл за нея ме изплаши.

1 Националният химн на САЩ. - Бел. прев.

2 Информационна агенция. - Бел. прев.

19май

Събудих ce към шест часа от звъненето на телефона. Нахлузих халата си и изтърчах в стаята на мама.

- Обажда се баща ти - каза тя и ми подаде слушалката.

Веднага след като родителите ми се разделиха, си въобразих, че никога повече няма нито да видя, нито да чуя татко, така че всеки път, когато той се обаждаше, изпитвах странно облекчение. Чувствах се, все едно от стомаха ми се е смъкнала петдесеткилограмова тежест.

- Добре ли си? - попитах го. - А Лиза? Тя добре ли е?

- И двамата сме добре - увери ме той. - Майка ти каза, че при вас всичко е наред и снощи сте се чули с Мат.

- Точно така - потвърдих. - Миналата нощ се опитвахме многократно да се свържем с теб и с баба, но телефонните линии през цялото време даваха само заето.

- Аз говорих с нея късно през нощта - обясни баща ми. - Тя е добре. Малко е разтърсена, но това си е съвсем естествено. Имахме късмет, Миранда. Изглежда, че всички сме се справили, при това без проблеми.

- А пък аз все имам чувството, че е било сън - продължих. - Все едно че още сънувам и като се събудя, ще се окаже, че нищо не се е случвало.

- Точно така се чувстваме и ние - рече татко. -Майка ти каза, че училището не е отменено. Предполагам, че от нас се очаква да продължим да живеем както досега. И да, трябва да бъдем благодарни, че можем да го правим.

- Добре - успокоих се малко. - Разбрах намека ти. Предай на Лиза, че я обичам, става ли? Кажи ѝ още, че си мисля за нея и за бебето.

- Ще ѝ предам - обеща ми той. - Обичам те, скъпа!

- И аз те обичам, татко - уверих го. Махнах с ръка на мама, за да разбера дали иска да добави нещо, но тя само поклати глава, затова затворих. - До късно ли остана будна? - попитах я. - Случи ли се още нещо?

- Легнах си по същото време като теб - обясни ми тя. - Видях кога угаси лампата си. Но не можах да спя добре. Постоянно се стрясках и будех, пусках радиото, такива ми ти работи.

- Спряха ли приливните вълни? - заинтересувах се. - Престанаха ли потопите?