Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

- Хортън предпочита консерви - отбеляза той.

- Вземи му и от тях, но от по-малките опаковки -добави мама, - защото са скъпи. Запълвай, колкото можеш, празните пространства. Натовари количката догоре. Има задача и за госпожа Несбит: като вземате от тоалетната хартия, не забравяйте дамски превръзки за Миранда и мен. Вземете повече пакети.

- Благодаря, че ми напомни - обади се госпожа Несбит.

- Ама какво става? - удивих се. - Някой ще бъде ли така любезен да ми обясни?

- Това е просто за всеки случай, ако наистина е дошъл краят на света - обясни ми брат ми. - Мама иска да сме подготвени.

- Тази сутрин отидох в банката - заговори майка ми отново. - И по пътя трябваше да заредя резервоара на колата. Оказа се, че галон бензин вече струва пет долара. После влязох в супермаркета, но електричеството пак угасна и вътре настъпи хаос, затова обявиха, че ще вземат по сто долара на количка, независимо какво има вътре. Имах доста пари в себе си, затова напълних една количка, а после се върнах, за да взема госпожа Несбит, Джони и теб. Сега всеки от нас може да зареди по една количка.

- Наистина ли смяташ, че ще се нуждаем от всичко това? - попитах я. - Нали всичко в скоро време ще се нормализира?

-Не и докато аз съм жива - отбеляза госпожа Несбит.

-Нe знаем - призна мама. - Но котешката тоалетна не се разваля. Ако се окаже, че съм сбъркала и напразно съм похарчила парите, пак ще е за добро, дори и светът скоро да се нормализира. Но ако трябва да се изчака известно време, няма да е зле да се запасим с тоалетна хартия. Миранда, вземи и консерви със зеленчуци и плодове.

- Мамо, ние не ядем консервирани зеленчуци -припомних ѝ.

- Сега ще ядем - отсече тя. - Консервирани зеленчуци. Плодове. И супи също. Много супи. Вземи кашоните отзад в колата и ги сложи най-отдолу на количката. Напълни и тях. И вземи колкото можеш повече .Колкото се поберат в количката.

Загледах се през прозореца. Дъждът още се сипеше, а в далечината проблясваха светкавици. Още нямаше ток, затова светофарите не работеха и по кръстовищата се стигаше до налудничави ситуации. Колите спираха и пак потегляха, без някой да знае кога точно да става това. Видях множество изпопадали дървета, като автомобилите преминаваха направо върху по-малките откъртени клони, разпилени по уличните платна.

Мама напредваше енергично с колата, без да се замисля за препятствията.

- Ами десерти? - попитах. - Ако се задава краят на света, искам да го посрещна със сладки.

- Всички ще искаме сладки, ако наистина идва краят на света - съгласи се госпожа Несбит. - А също и чипс, и гевречета. Щом така и така настъпва свършекът на света, защо да мисля за кръвното си налягане?

- Добре, ще умрем дебели - примири се мама. -Вземете каквото ви хареса и го натикайте в количките си. Но не забравяйте, че ако наистина ще се нуждаем от хранителни продукти, повече ще сме благодарни на една консервирана супа, отколкото на кутия с остарели сладки.

- Говорете само от свое име - промърмори госпожа Несбит.

- Вземи „Прогресо“ - реши майка ми. - Те поне не изискват вода.

- Мамо - напомних й, - имаме вода.

- Това ме подсети нещо - рече тя. - След като всеки от вас плати за първата си количка, оставете купените стоки в колата и се върнете обратно. Джони, ти ще вземеш вода. Колкото може повече бутилки. Госпожо Несбит, вземете каквото мислите, че ще ви е нужно. Миранда, иди в секцията за лекарства и козметика. Купи аспирин, кислородна вода и анкерпласт.

- Страхотно - реагирах подобаващо. - Светът се е устремил към края си, а ние ще го лепим с анкерпласт.

- И витамини - досети се майка ми. - Вземи много, много витамини. И разхлабително. Калций. Да не забравиш за витамин D. Толкова е трудно да се сетиш за всичко, което може да ни е нужно.

- А може и да не ни потрябва нищо - заявих. -Мамо, много те обичам, но мисля, че това е лудост.

- Е, в такъв случай всички ще получим витамин D като коледен подарък - пошегува се тя. - Просто го направи. Джони, госпожа Несбит и аз имаме ключове за колата, така че само трябва да изчакаш някой от нас да излезе, а после ще приберем напазаруваното от теб при останалите покупки. Разбрахме ли се?

- Да - кимнах, защото реших, че е по-добре да се съгласявам е нея.

- И след като свършим с второто зареждане, ще се ориентираме какво количество сме купили - довърши мама. - Тогава ще преценим дали да се върнем за още.

Вкара колата на паркинга пред супермаркета и там придобих реална представа докъде е стигнала всеобщата лудост. Навсякъде тичаха хора с колички, други крещяха, а две момчета се биеха.