Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Заръча ми още да побързам и по-рано да приключа с писането на рефератите, за да можем да си устроим парти след вечеря. Така и направих. Написах два от лунните реферати, както и домашното по математика, след това вечеряхме и докъм осем и половина гледахме новините на Си Ен Ен.

Новините бяха само за Луната. Бяха събрали многобройна група от астрономи. Личеше си колко превъзбудени бяха всички.

- Може би, след като престана да играя като втори нападател за янките, ще стана астроном - обяви Джони.

Точно това ми хрумна и на мен (е, без това, да съм втори нападател за янките). Личеше си, че астрономите си обичат професията. Виждаше се колко бяха развълнувани заради очаквания пряк сблъсък между астероида и Луната. Показваха карти, компютърни изображения и графики, но общо взето, имаха вид на пораснали деца на Коледа.

Мама извади телескопа на Мат, освен това измъкна два доста добри бинокъла, забутани някъде в къщата от миналото лято. Дори намери време в чест на великото събитие да опече шоколадови бисквити, затова си взехме един поднос и салфетки. Решихме да наблюдаваме сблъсъка от улицата, защото според нас отпред се виждаше по-добре. С майка ми изнесохме шезлонгите, които използвахме на моравата, но Джони предпочете да остане при телескопа. Не знаехме колко дълго ще трае зрелището или дали след това ще има да се гледа нещо по-вълнуващо.

Тази вечер сякаш всичко живо беше наизлязло на улицата. Част от съседите ни се настаниха на верандите си като за късно вечерно барбекю, но повечето се бяха разположили пред фасадите на домовете си, като нас. Не видях само господин Хопкинс, но съдейки по светлината във всекидневната му, бях сигурна, че гледа телевизия.

Приличаше на голям квартален купон. По нашата улица къщите са разположени на толкова голямо разстояние една от друга, че не чувахме нищо конкретно, освен общата оживена глъч.

Но щом наближи девет и половина, настана тишина. Буквално се усещаше как всички източиха шии, за да се взират напрегнато в небето. Джони беше зад телескопа и пръв извика, че астероидът се приближава. Видял го на нощното небе, а после и ние го забелязахме като най-голямата падаща звезда, която можеш да си представиш. Беше много по-малък от Луната, но по-голям от всичко друго, което съм виждала на небето. Сякаш целият пламтеше и като го видяхме, всички нададохме радостни викове.

За миг се замислих за всички хора в миналото, които са виждали Халеевата комета и не са знаели какво представлява. Знаели са само, че е там горе, всяваща страх и благоговение. Само за част от секундата се превърнах в шестнайсетгодишна девойка от Средновековието, загледана в небето и омаяна от загадките му .Или в момиче от племето на ацтеките или пък на апачите. За един кратък миг се почувствах като всяко шестнайсетгодишно момиче от миналото, без да подозирам какво вещаят небесата за моето бъдеще.

И тогава последва ударът. Макар да бяхме наясно какво ще се случи, все пак се шокирахме, когато астероидът наистина се блъсна в Луната. В нашата луна. Мисля, че в тази секунда всички осъзнахме, че това е нашата луна и че ако тя е нападната, и ние сме нападнати.

Или може би никой не се замисляше за това. Чух как се развикаха много от хората, струпани на улицата, но после всички замряхме, а една жена през няколко къщи изпищя, след което изкрещя и някакъв мъж.

- О, боже мой!

И хората се развикаха:

- Какво? Какво?

Сякаш някой от нас бе наясно с отговора.

Зная, че всичките онези астрономи, които само преди час наблюдавах по Си Ен Ен, са способни да обяснят какво е станало и как, и защо, и че ще го обясняват най-подробно по новините тази вечер и утре, дори може би още преди да е приключила цялата тази грандиозна история. Зная също, че аз не мога да го обясня, защото не разбирам какво се случи и със сигурност не зная защо.

Но Луната вече не беше лунен сърп. Сега беше килната настрани, с размер на три четвърти от пълния си обем и ставаше по-голяма и по-голяма, все едно се издигаше над хоризонта, само дето не се издигаше. Беше сплескана насред небето, прекалено едра, прекалено видима. Можеше да се различат подробности от кратерите й, дори и без бинокъл, а преди можех да ги виждам само през телескопа на Мат.

Не че се беше откъснало голямо парче от нея, за да отлети в Космоса. Нито чухме някакъв шум от сблъсъка. Астероидът дори не я улучи в средата. Беше по-скоро като при игра на топчета, когато едно стъклено топче удари друго отстрани и го изтласка диагонално.