Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Джими влезе в апартамента и седна на дивана.

- Добре се грижите за жилището - отбеляза той. -Родителите ви биха били доволни.

- Мерси - отвърна Алекс.

- Сигурно ще ти прозвучи малко странно, но пък Лорейн мисли, че идеята е добра - започна Джими. -Истината е, че ще напуснем града. Все още доставят известно количество храна, но цените са главозамайващи и щом аз не мога да си ги позволя, то клиентите ми със сигурност също няма да могат, така че няма защо да се преструвам, че мога да изкарам нещо от магазинчето. А и Лорейн е убедена, че Ню Йорк ще потъне. Знаеш каква е.

Алекс кимна.

- Може да има право - продължи чичо Джими. -Положението става все по-лошо - дори и идиот може да го забележи. Трябва да се погрижа за децата си. Както и да е, изнасяме се, докато все още можем. Лорейн има братовчедки в Тълса и si Dios quiere ', ще успеем да заредим с гориво по пътя.

* Ако е рекъл Господ (исп.). - Б. пр.

-Благодаря за предупреждението - каза Алекс. -и леля Лорейн ни спасихте живота с храната, която дадохте. Надявам се да пристигнете там без много проблеми.

- Аз също. Но причината, поради която съм дошъл , е друга. Ясно е, че нямаше да ви изоставим, без да ви обадим. Поговорихме с Лорейн и решихме да вземем Бриана с нас. Принципно бих предложил да взема и трима ви или поне момичетата, но ситуацията е прекалено непредвидима, а храната наистина не достига. Пък и Лорейн отново е бременна.

-Не знаех - отвърна Алекс. - Поздравления.

Джими се намръщи.

-Моментът не е особено подходящ. Цели пет малчугани на възраст под шест години в цялата тази лудост. Бри ще ни е от полза, а ако всичко в Тълса е наред, ще можем да ѝ осигурим добър дом. Имаме ли сделка?

- Не - отговори Алекс. - Наистина мило от твоя страна, чичо Джими, но Бри вече не е тук.

- Така ли? - изненада се Джими. - Че къде е?

- Трябваше да ти кажа по-рано. Свещеникът ни беше научил за манастир извън града, където приемат млади девойки. Бри замина в четвъртък.

Чичо Джими кимна замислено.

- Изабела би била много щастлива - каза той. -Е, на Лорейн сигурно няма да ѝ хареса, но можем да вземем Джули, предполагам. Пак е по-добре от нищо. Пък и ми хареса как се постара в магазинчето онази сутрин. Да, струва ми се, че бих могъл да убедя Лорейн да вземем Джули. Ти какво мислиш?

- Веднага ли трябва да ти отговоря? - попита Алекс, чувствайки силна нужда да направи списък с аргументи „за“ и „против“ подобно решение.

- Да. И без това ще ми бъде достатъчно трудно да убедя Лорейн, че Джули ще е толкова усърдна, колкото Бри, и няма нужда да добавям, че „Алекс още се колебае“. Заминаваме рано утре. Всъщност къде е Джули?

- При една приятелка - отвърна Алекс. Представи си колко по-леко щеше да е тук без Джули, без постоянно напрежение.

После се замисли как щеше да се чувства, когато остане сам, когато цялото му семейство окончателно изчезне. Може би Джими щеше да стигне в Тълса, може би не. Телефоните ту работеха, ту не работеха. На пощата не можеше да се разчита. Джули можеше да потъне в земята, точно като Карлос, като папи и мами.

И освен това се беше заклел на Бри, че с Джули ще останат вкъщи. Що за човек щеше да бъде, ако нарушеше клетвата си само след четири дни?

- Няма да стане - заяви Алекс. - Съжалявам, чичо Джими, но наистина мисля, че Джули ще се чувства по-добре тук с мен.

- Знам, че Лорейн и Джули не се разбират много, но това ще се промени - настоя чичо Джими. - И ти няма да можеш да останеш тук още дълго. Когато стане време да заминеш, ще ти е по-лесно, ако не се притесняваш за Джули. Добре си постъпил, като си изпратил Бри на сигурно място. Направи същото за Джули.

Алекс съзнаваше, че чичо му е прав. Да, Джими и Лорейн щяха доста да изтормозят Джули, но докато имаха храна, щяха да я споделят със сестра му. И може би положението в Тълса не беше толкова тежко. Алекс не можеше да бъде сигурен, че училищата в Ню Йорк ще отворят врати наесен, и то при условие, че той и Джули намереха достатъчно храна, за да преживеят лятото.

Но Джули щеше да е нещастна и Алекс просто не можеше да ѝ го причини. Нито на нея, нито на Бри, нито на себе си. Ами ако мами и папи се върнеха, а той не можеше да се свърже с Джули?

- Благодаря - въздъхна Алекс. - Но ще се справим. Имам към кого да се обърна, ако положението стане нетърпимо.

Чичо Джими се изправи и силно прегърна Алекс.

- Ти си добро момче - каза той. - Изабела винаги се гордееше с теб, с успехите ти в училище. Не изглеждаш много як, но си силен. Ще отидем при Мигел Флорес на Източна Осемдесета улица. Може би някой ден всички ще дойдете при нас.