Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Когато отключваше вратата на апартамента, вече беше потен, уморен и гладен. Вече нямаше значение какво щеше да избере за вечеря Джули, стига да го приготвеше веднага.

Нo Джули не беше в настроение за готвене. Затича се към Алекс и вместо да го приветства с прегръдка, започна да го удря по гърдите с юмруци.

- Къде беше? - извика тя. - Къде е Бри? Какво си направил с Бри? Помислих, че и двамата сте изчезнали завинаги, че сте ме изоставили. Мразя те! Мразя те!

Алекс улови китките й и ги стисна силно.

- Спри - нареди той. - Знаеш, че никога не бихме те изоставили. Не се дръж като бебе.

- Причиняваш ми болка!

- И ти на мен! - заяви Алекс. - Като ме удряш така. Би ли ударила папи?

- Ти не си папи - отвърна Джули.

- Но сега аз командвам. Докато се върне папи, ще ме уважаваш, както уважаваш него. Ако се държиш прилично, ще ти кажа къде е Бри.

Джули го изгледа, но запази мълчание.

- Отец Франко ми каза за един манастир с ферма извън града - започна Алекс. - Сестрите са решили да отворят приют за девойки католички. Бри е достатъчно голяма, затова я поканиха да отиде. Ти още си твърде малка, затова оставаш тук. Това е всичко. Никой не е изчезнал. Щях да те взема от „Холи Ейнджълс“, но автобусът за манастира закъсня и не успях да го направя.

- Тя ще се върне ли? - попита Джули.

- Не и тази вечер - отговори Алекс. - Мястото е подобно на лагер или на училище. Ако много ѝ хареса, ще стане монахиня. Трябва да се радваш за нея - тя е на сигурно място, ще намери нови приятели и винаги ще има храна. А аз ще се грижа за теб. Но ти трябва да ми се подчиняваш така, както се подчиняваш на папи, защото той и мами биха очаквали точно това от теб. По-добре ли се чувстваш? Имаш ли някакви въпроси?

Джули изглеждаше все така сърдита.

- И мен ли ще ме отпратиш? Както си отпратил Бри?

- Ще направя това, което е най-добро за теб. Ти си моя отговорност и аз ще се погрижа да си в безопасност. Може да останеш с мен, може да отидеш някъде другаде. И в двата случая очаквам да си смела като Бри. Тя се помоли на Богородица за сила и Дева Мария откликна на молбата ѝ . Бри успокои друго момиче, което плачеше. А беше по-голямо от нея. Ще можеш ли и ти да бъдеш толкова смела?

- Обещай ми, че няма да ме изоставиш, без да ми кажеш - каза Джули. - Алекс, толкова се уплаших. Обещай ми.

- Обещавам - отвърна той. - А сега защо не приготвиш вечеря? Не знам за теб, но аз лично бих се радвал дори на консерва спанак.

- Добре - съгласи се Джули. - Ще искаш ли и сьомга? Мисля, че ни е останала една кутия.

- Както прецениш ти. От сега нататък ти отговаряш за кухнята. - Чак след като го каза, осъзна какви биха могли да бъдат последствията. - Но не използвай цялата храна прекалено бързо. Май спанакът ще е достатъчен за тази вечер.

- Хубаво. Ще бъда внимателна. Обещавам. И ще бъда добра. Просто повече не ме оставай сама.

- Няма - увери я Алекс. - Обещавам.

„Половин консерва спанак“, помисли си той. Никаква закуска, никакъв обяд, а за вечеря - половин консерва спанак. Само можеше да се надява, че Бри ще се храни по-добре в манастира.

събота, 12 юни

След литургията Джули помоли Алекс да отиде на гости у приятелката си Лорън и той с радост се съгласи. С Джули бяха постигнали крехко примирие, при което и двамата най-често мълчаха, тъй като всеки се боеше да не изтърси нещо неуместно. Мисълта да прекара цял следобед, без да се притеснява за всяка изречена дума, несъмнено му се понрави.

Отец Франко специално се беше приближил до Алекс след службата, за да му каже, че се е чул със сестра Грейс и е научил, че Бриана успешно се приспособява към новия си живот.

Алекс не бе сигурен дали да каже на Джули. Тя не беше споменавала Бри от онзи следобед насам, с изключение на момента, когато се беше размрънкала за четката си за зъби. Алекс намери неизползвана четка в аптечката и това, изглежда, задоволи Джули. Момчето знаеше, че Джули страда за Бри не по-малко от него, но малката му сестра успяваше да скрие чувствата си, за което той ѝ беше благодарен. Нямаше с какво да я успокои, тъй като не можеше да успокои и себе си.

Когато се върна вкъщи, токът беше спрял и апартаментът, в който естествената светлина винаги беше оскъдна, изглеждаше мрачен и негостоприемен. Алекс извади фенерче и учебника си по химия. Последните изпити наближаваха и моментът му се стори подходящ да понавакса с материала.

Стресна се от нечие почукване по прозореца. Вдигна глава и съзря чичо Джими. Последния път, когато Джими беше дошъл, се бяха запасили с храна. Може би Джими беше получил нова доставка и искаше да я сподели с децата на сестра си. Алекс се забърза към вратата.