Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Не - смотолеви Ашли.

- Аз съм била. Фермите са много приятни места. Къде учиш?

- В гимназия „Майчино милосърдие“. Десети клас съм.

- Аз уча в „Холи Ейнджълс“ - каза Бри. - И съм в девети клас.

Майката на Ашли погледна с благодарност към Алекс.

- Всичко това е адски тежко - прошепна тя. - Но не знам как иначе да постъпя.

- Разбирам - отвърна Алекс. - Опитвам се да обясня на Бриана какъв късмет е извадила.

Влязоха заедно в черквата и откриха съобщение, което ги подканяше да изчакат в мазето. Когато слязоха долу, завариха стая, пълна с момичета и роднини. Много хора плачеха и Ашли зарида отново. Алекс намери две места за себе си и Бриана. Държеше ръката ѝ, но сестра му не плачеше.

- Държиш се много смело - каза Алекс. - Гордея се е теб.

- Не искам да плача. Алекс, трябва да ми обещаеш нещо.

- Ако мога - отговори той.

- Не. Трябва да ми го обещаеш. Като свещен обет. Ако не го направиш, ще стана и ще си тръгна.

Алекс се замисли за Бри и за това, колко рядко правеше тя сцени в сравнение с безкрайните хленчове на Джули и драмите на леля Лорейн.

- Някои неща не мога да обещая - обясни той. - Не мога да обещая, че луната ще се върне на мястото си, нито че нещата ще станат както преди.

- Знам - кимна тя, - Също така не можеш да ми обещаеш, че папи и мами ще се върнат. Но искам да се закълнеш, че е Джули няма да напуснете апартамента, че няма да изчезнете. Трябва да се закълнеш, че ще останете вкъщи, така че винаги да мога да ви открия. Ако папи или мами, или Карлос се върнат, вие ще сте вкъщи, ще им кажете къде съм и аз също ще мога да се прибера. Обещай ми, Алекс. Не искам и вие да се загубите като тях.

-Обещавам - каза той, надявайки се, ако някога се наложи с Джули да напуснат жилището, да успее да предупреди Бри предварително. - Ще останем там заради теб и папи, и мами, и Карлос.

- Добре. Вече можеш да тръгваш. Трябва да се прибереш, Джули ще се чуди какво става.

- Не - отговори Алекс и се изненада от собствената си категоричност. - Не мога да те оставя. Трябва да съм сигурен, че ще се качиш в автобуса.

- Казах ти, че ще го направя. Можеш да ми се довериш.

- Не това имам предвид. - Не можеше да каже на Бри, че ако си тръгнеше, без да види как тя се качва в автобуса, сестра му щеше да стане една от изчезналите, нещо, което той не би могъл да понесе. - Аз нося необходимите документи. Трябва да остана, докато дойде рейсът.

- Добре - съгласи се Бри. - Просто си помислих, че би предпочел да си тръгнеш.

- Бри, за мен също е тежко. Но така е най-добре. За теб, за Джули, за мен. Така ще има повече храна за нас. И няма да се притесняваме, защото ще знаем, че ти си в добри ръце.

Бриана кимна.

- А сега бих искала да се помоля - каза тя. - Струва ми се, че светата Madre ще ми вдъхне сили.

Автобусът пристигна чак към три. Когато това стана, подсмърчанията се превърнаха в ридания и дори Алекс с усилие удържаше сълзите си. Бриана плачеше открито, докато прегръщаше брат си за сбогом.

Алекс показа на монахинята кръщелното свидетелство на Бри, бележника ѝ и документа за прекъсване. Жената беше по-възрастна, отколкото очакваше момчето, но изглеждаше мила и се усмихна на Бри, докато сестра му се качваше в автобуса. Алекс постави сака в багажното отделение. Момичетата се настаниха и Алекс забеляза, че Бриана е седнала до Ашли. „Вече печели приятели“, помисли си с гордост той. Нейния т кураж и вяра щяха да послужат за пример на всички останали.

Когато пое по обратния път, осъзна, че вече е прекалено късно да се върне в „Холи Ейнджълс“ за Джули. Беше се старал да избягва мислите за малката си сестра, тъй като най-напред трябваше да се погрижи за Бриана и да я изпрати на безопасно място. Той знаеше, че Джули обича Бри, но все пак си мислеше, че някаква малка част от Джули щеше да е доволна да бъде единственото момиче у дома.

Щеше да му е трудно да се справя с Джули без помощта на Бри. Но Джули щеше да се научи да уважава решенията му. Не беше лошо момиче, просто беше разглезена, защото се бяха отнасяли с нея като с бебе прекалено дълго. В света вече нямаше място за дванайсетгодишни бебета.

Реши, че ще започнат от тази вечер. От сега нататък Джули щеше да приготвя вечерята. Досега Бри отговаряше за готвенето, но вече щеше да го прави Джули. С допълнителната работа щеше да поеме и допълнителна отговорност. И нямаше как да се оплаква от избора на вечеря, тъй като самата тя щеше да го прави.

Алекс се почувства горд от себе си. Той правеше всичко необходимо. Беше му трудно, на всички им беше трудно. Щом си спомни колко смело се бе държала Бри, го заля нова вълна от гордост. Карлос би казал, че Бри е смела, защото е сестра на морски пехотинец, но Алекс все по-силно се убеждаваше, че има различни начини да бъдеш борец. Дори папи би се гордял с Алекс. Когато се върнеше, щеше да се отнася към Алекс с признателност и уважение.