Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Миризмата на дрехите на майка му и баща му го изпълни с болезнен копнеж. Преди три седмици беше имал семейство. А сега изпращаше в изгнание Бри, най-милата от всички. Дали някога щеше да я види отново?

„Така е най-добре“, напомни си той. Трябваше да открие в себе си твърдостта, която биха проявили папи и Карлос.

В скрина нямаше бележници, нито кръщелни свидетелства. Алекс взе от кухнята стол, за да стъпи на него и да достигне кутиите за обувки в най-горните секции на гардероба. Кутиите не бяха обозначени, но в крайна сметка Алекс успя да открие бележника и кръщелното свидетелство на Бри. Остави нещата на местата им, върна стола в кухнята, а после измъкна банковите извлечения от кухненския шкаф. Отнесе документите в стаята си и ги скри под матрака на горното легло. Съмняваше се, че момичетата някога ще решат да претършуват стаята му, но не искаше да рискува.

Намирането на необходимите документи го накара да осъзнае, че наистина щеше да изпрати Бри далеч от дома.

„Кой умря и те направи шеф?“, попита се той. Без желание да получи отговор, Алекс събра учебниците си и прецени, че сблъсъкът с разгневения Малруни ще е добър начин да се поразсее.

четвъртък, 9 юни

Едва в края на деня, след приключване на допълнителното му задържане в училище като наказание за закъснението му, Алекс беше уведомил отец Малруни, че ще отсъства на следващия ден. Директорът беше изнесъл десетминутна реч за значимостта на образованието в смутни времена, но поне Алекс не се чувстваше виновен, че пропуска часове.

Прерови гардероба си и откри стария сак на Карлос. От торбата все още се разнасяше лека миризма на афтършейв и пот, която Алекс свързваше с Карлос, но Бри едва ли щеше да има нещо против.

Би било хубаво, ако имаше списък на всичко, от което щеше да се нуждае Бри, но не му бяха дали нищо такова. „Мами винаги се справяше чудесно с опаковането“, помисли си Алекс. Беше приготвяла чантите им за летните лагери. Знаеше как да подрежда багажа, точно както знаеше как да готви и чисти, и прави всички онези неща, на които никой не беше сметнал за нужно да научи Алекс. Ала сега той беше сам, взираше се в личните вещи на Бри и се чудеше какво се очакваше да вземе тя и какво щяха да й предоставят сестрите.

Бри щеше да работи във ферма, така че щяха да са й необходими работни дрехи. Лятото се очертаваше горещо, съответно тениските и късите гащета бяха добра идея. Добави и два чифта дънки и един голям суитшърт с надпис „Винсент де Пол“, който й беше подарил за Коледа преди две години. Нощем захладняваше.

Момичетата може би трябваше да имат специално облекло за вечеря и несъмнено щяха да се нуждаят от прилични дрехи, с които да ходят на църква, затова Алекс опакова пола, две блузи и най-красивата рокля на Бри. Сестра му щеше да пътува с униформата си и това ѝ осигуряваше допълнителна пола и блуза. Щеше да носи обувки, но най-вероятно би се нуждаела от нещо по-практично за работата във фермата, затова Алекс сложи чифт гуменки, за които беше сравнително сигурен, че са на Бри. Следваха нощниците и la ropa íntima( ' Бельо (исп.)). Алекс се смръщи при мисълта, че трябва да се докосва до бельото на Бри, но нямаше как да го избегне. Отвори най-горното чекмедже на скрина ѝ и като се опитваше да не мисли за това, нахвърля в сака няколко долни дрехи. С нощниците беше една идея по-поносимо, пък и Алекс се разсея е мисълта, че трябва да подготви и чорапи, пантофи и хавлия. Всеки чифт чорапи щеше да свърши работа, Алекс просто трябваше да остави достатъчно и за Джули.

Идваше ред на тоалетните принадлежности. Монахините щяха да имат сапун и паста за зъби, но Бри щеше да се нуждае от собствена четка. Алекс нямаше представа коя четка е нейната. Знаеше само коя е неговата, но всяка от останалите можеше да принадлежи на Бри. Тъй като не измисли нищо друго, Алекс взе своята четка и прибра всички останали в сака. Предполагаше, че винаги може да намери друга четка за Джули в Ню Йорк, а ако мами и папи се върнеха, щеше да намери четки и за тях. Колкото до другите женски принадлежности, Алекс сметна, че монахините би трябвало да ги осигурят.

Намери дневника на Бри и го сложи в сака. Огледа се из стаята в търсене на вещ, която сестра му би искала да вземе със себе си. Повечето от картинките, с които Бри беше облепила стените, представляваха снимки на привлекателни актьори, които едва ли щяха да са подходящи за стаята ѝ в манастира, независимо колко са толерантни монахините. Картичката със „Звездна нощ“ на Ван Гог, която Бри обичаше, тъй като ѝ напомняше на нощното небе сред природата, би трябвало да е приемлива, затова Алекс я отлепи от стената и я мушна в чантата.