Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Трябва да знам какво се случва. Бри търси слушалки. Ако ги открие, ще ги ползвам винаги когато слушам новините.

- И няма да ми казваш какво става? - попита Джули.

- Не и ако не искаш.

Бри влезе в стаята.

- Не съм ги намерила - обясни тя. - Но радиото има изход за слушалки, така че и те самите трябва да са някъде тук.

- Хайде, Джули - подкани я Алекс. - Ако и тримата търсим, ще ги намерим много по-бързо.

вторник, 7 юни

- Правителството е знаело - обясняваше Кевин Дейли. - Определено са знаели. Просто не са искали да разкрият на хората какви ужасии предстоят.

- Но защо не са ни дали възможност да се подготвим? - попита Джеймс Флахърти. - Не, убеден съм, че е било Божие дело и учените са били изненадани точно колкото всички нас.

Алекс седеше между двамата си съученици в столовата и слушаше как водят същия спор, на който беше ставал свидетел почти всеки ден през последните три седмици. Нима вече имаше някакво значение? Алекс с благодарност довърши обяда, който училището му беше осигурило - обяд, от който Кевин и Джеймс се оплакваха. Явно все още имаха запаси от храна вкъщи. В противен случай и те, подобно на него, биха били благодарни за предложеното блюдо.

Усети докосване по рамото, вдигна глава и видя зад себе си отец Малруни. Всички момчета на масата се изправиха.

- Седнете - каза отец Малруни. - Господин Моралес, имам съобщение за теб от отец Франко от „Сейнт Маргарет“. Помоли да отидеш при него възможно най-скоро.

- Ще тръгна веднага - отвърна Алекс със свит стомах. Отец Франко сигурно беше чул нещо за Пуерто Рико, за Милагро дел Map. Добре беше, че Алекс научаваше пръв. Така щеше да има възможност да прецени как да поднесе новините на сестрите си.

Отец Малруни вдигна вежди.

-Имаш ли разрешение да напуснеш училище?

-Не, сър - призна Алекс. - Но въпреки това ще тръгна веднага.

Кевин се изкикоти.

-Не одобрявам подобно отношение към учебния процес - заяви отец Малруни. - Това е училище, а не парти клуб. Не можете да идвате и да си отивате когато ви се прииска.

- Много съжалявам - отвърна Алекс, - но трябва да вървя. Ще се върна, ако мога. А сега, ако ме извините...

Той взе учебниците си и излезе от столовата, усещайки насочените към него погледи. Алекс Моралес, който никога не беше отсъствал, който никога не беше възразявал на учител, камо ли на свещеник, току-що се беше противопоставил на директора. Е, нека гледат. Какво ли разбираха? Дори отец Малруни, който знаеше за мами, не беше наясно с това, че и папи е изчезнал.

Алекс наблъска учебниците в шкафа си, излезе от сградата и се затича към „Сейнт Маргарет“. Въобще не обръщаше внимание на светофарите, тъй като по улиците почти нямаше движение. Пролетта беше необичайно топла и Алекс се изпоти, преди да стигне до черквата, но това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, беше фактът, че отец Франко знае нещо. След три седмици най-после имаше новини.

Както винаги в чакалнята пред кабинета имаше половин дузина хора, желаещи да говорят със свещеника. Алекс с негодувание зае мястото си на един от столовете. Щом новината беше спешна, защо момчето трябваше да чака близо час, преди да я научи?

Досети се, че е трябвало да погледне таблото със съобщения на влизане. Ако отидеше сега, щеше да си изгуби реда и да добави още половин час към чакането. Трябваше поне да си вземе някой учебник, за да има с какво да си отвлича вниманието, вместо да се взира в изкривените от болка лица на хората около себе си. А най-неприятното беше, че в Алекс се пробуждаше надежда. Може би Милагро дел Map беше пощаден от приливните вълни и папи беше добре.

А може би Бри беше права и мами беше претърпяла някакъв инцидент и чак сега беше успяла да каже на хората коя е и къде живее.

Или може би отец Франко беше научил нещо за Карлос от свещениците в армията. Добрите сценарии бяха не по-малко от лошите, но Алекс съзнаваше, че добрите са по-опасни. Едно е да не губиш надежда, а съвсем друго да я оставиш да разцъфти напълно и после да я видиш премазана.

След известно време му дойде редът. Помоли се за сила, за да посрещне е достойнство новините от отец Франко.

- О, Алекс. Мислех, че ще дойдеш след училище.

- Отец Малруни каза, че трябва да дойда възможно най-скоро - отговори момчето и седна. За последно беше видял отец Франко само преди два дни, но свещеникът сякаш беше остарял е години. - Има ли някакви новини?

- Да - отговори отец Франко. - О, ти питаш за баща си. Не, синко, боя се, че не. Нищо ново. Установена е връзка със Сан Хуан, но все още не се знае нищо за съдбата на малките градчета. Не затова те повиках днес.