Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Свети Юда Тадей е твърде зает, за да чуе всички молитви - измърмори Джули. - В случая Жана д’Арк е доста по-подходяща.

- Но Свети Юда Тадей е покровител на изгубените каузи — отвърна Бри. - А мами е изгубена, така че той сигурно проявява интерес към нея. И към всички хора като нея. Хората с амнезия и снаряден шок.

- Жана д’Арк е покровителка на войниците - не се предаваше Джули. - Писах доклад за нея миналата година. Убедена съм, че на нея трябва да се молиш, ако имаш снаряден шок.

-Но мами няма такъв шок, тя има амнезия.

Алекс смяташе този прочувствен разговор за светците за изключително глупав. Жегна го вина, щом го осъзна.

- Джули, почисти масата - нареди той. - А после с Бри измийте чиниите. Аз отивам в стаята си.

- Какво ще правиш? - попита Джули.

- Ще се моля - отвърна Алекс и с бърза крачка излезе от трапезарията.

Не искаше да признае на сестрите си, че ще се моли за сила, за да изтърпи тях двете, и прошка за това, че не желае да го прави.

събота, 4 юни

Токът пак беше спрял, но дори в приземния апартамент навлизаше достатъчно следобедна светлина, за да не са необходими свещи или фенерчета. Бри и Джули се бяха настанали на дивана и разглеждаха списание, а Алекс седеше на креслото и слушаше новините по радиото. Долен Манхатън, чак до Хюстън Стрийт, беше евакуиран заради непрекъснатите наводнения. При протести за храна в Токио бяха загинали поне осем души, носеха се слухове и за революция в Русия.

- Наистина ли го харесваш? - обърна се Бри към Джули. - Наистина ли мислиш, че е сладък?

Джули кимна.

- Смятах, че и ти го харесваш. Помня, че доста ти се понрави, когато го видяхме по телевизията.

- Не чак толкова - отвърна Бри. - Пък и тогава бях доста по-малка.

- Какво? - надигна глас Джули. - Да не искаш да кажеш, че съм бебе? Че само бебета го харесват?

- Бихте ли престанали? - обади се Алекс. - Опитвам се да слушам радиото.

- Не, не бих! - изкрещя Джули. - Изобщо не бих престанала! Защо трябва непрекъснато да слушаш тъпото радио? Мразя го.

Тя изхвърча от стаята.

- Какво? - попита Алекс, когато Бри го изгледа.

- Нищо - въздъхна тя. - Просто Джули се разстройва, когато чуе какво става по света. На мен не ми влияе особено, тъй като знам, че един ден Бог ще върне мами и папи при нас. Но Джули го понася по-трудно. Уплашена е, макар да се опитва да го прикрие. Напоследък сънува ужасни кошмари.

Според Алекс Джули беше по-разстроена от това, че Бри не харесва някакъв актьор, отколкото от протестите за храна и революциите.

- Важно е да знаем какво става по света - обясни той.

- Защо?

Алекс не беше сигурен как да го обясни. Когато всичко започна, му беше просто любопитно да разбере какво се случва. Но напоследък усещаше отчаяна нужда да знае всичко, а радиото беше единственият източник на информация. Таблото за съобщения в „Сейнт Маргарет“ засягаше единствено ставащото в Ню Йорк. Но извън пределите на техния град имаше цял един свят - свят, който Алекс някога беше мечтал да опознае.

Дори и да успееше да обясни това чувство на Бри, тя би казала, че е по-важно да се погрижат за Джули. И най-вероятно би била права.

- Добре - каза той. - Ще слушам радиото само нощем в стаята си.

- И тогава го чуваме - отвърна Бри. - Знам, че не го пускаш много силно, но звукът минава през стената.

- Чудесно — промърмори Алекс.

- Май имаме слушалки. Мога да ги потърся, ако искаш? - предложи Бри.

Алекс кимна.

- Направи го. А аз ще опитам да поговоря с Джули.

Бри запретърсва кухненските шкафове, а Алекс се запъти към спалнята на момичетата.

Джули седеше с кръстосани крака на двуетажното легло.

- Пак ли ще ме удариш? — попита тя.

- Не. Разбира се, че не - отговори Алекс, като едва се сдържаше да не го направи. - Не знаех, че радиото ти е толкова неприятно. Не си ми казвала.

- Защото не ти пука. На никого не му пука какво искам, освен на Карлос, а той не е тук.

- На Бри й пука. Тя ми разказа, че имаш кошмари.

- А ти нямаш ли? - озадачи се Джули. - Нямат ли всички хора кошмари?

Алекс избухна в смях.

- Само нормалните - отвърна той. - Добре де, може би без Бри. Но всички останали имат.

- Ще се оправят ли нещата? - попита Джули. - Затова ли слушаш постоянно новините, защото нещата все някога ще се оправят?

Алекс поклати глава.

- Не затова ги слушам. За това се моля, но не затова ги слушам.

- Мислиш ли, че Бог слуша молитвите ни?

- Бри мисли така - въздъхна Алекс. - Отец Франко също смята така.

- Всички онези хора се избиват един друг... При това в черква.