Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс зачака следващия удар - да му съобщят, че са открили тялото на майка му. Но отец Франко го изненада.

- Става дума за сестра ти Бриана - каза вместо това той. - Най-после добри новини.

Алекс се опита да се усмихне.

-Харесвам добрите новини - промълви той.

-Има малък манастир в горната част на щата - започна отец Франко. - Мястото действително е изключително. Шест сестри живеят там и се грижат за малка ферма. Решили са да поканят десет момичета от католически гимназии да останат с тях за постоянно. Момичетата ще помагат в работата, но също така ще получават образование от сестрите - нещо като летен лагер, превърнат в училище пансионат. Повечето от поканените момичетата са от семейства, които имат връзки с манастира, но аз познавам една от сестрите и ѝ казах, че мога да ѝ предложа чудесна кандидатка. Не бях сигурен за точната възраст на Бриана, но казах, че е на петнайсет и че следващата година започва десети клас.

- Тя навършва петнайсет другия месец - отговори Алекс, докато се опитваше да възприеме всичко. - И да, ще бъде в десети клас.

Отец Франко изглеждаше особено доволен от себе си.

- Сестрите канят само момичета, които посещават католически училища, но това не би трябвало да представлява проблем. Бриана учи в „Холи Ейнджълс“, нали?

Алекс кимна.

- Чудесно - каза отец Франко. - Много се радвам за теб, за семейството ти и най-вече за Бриана. Знам колко благочестива девойка е и предполагам, че точно в манастира ще открие своето призвание. Но дори и да не стане така, пак ще има сигурен подслон, а ти и семейството ти няма да се тревожите за нея.

- Само Бриана ли? - попита Алекс, внезапно осъзнал, че ако Бри замине, ще остане сам с Джули. - Не биха ли могли да вземат и Джули?

Отец Франко поклати глава.

- Попитах - призна той. - Но сестра Грейс каза, че момичетата трябва да са в юношеска възраст. А и приемат само по едно момиче от семейство. Бриана е изключително подходяща.

- Благодаря ви, отче. Наистина съм ви задължен.

Щеше да е добре да знае, че поне Бри е на сигурно място.

Отец Франко се усмихна. Алекс не можеше да си спомни последния път, когато беше виждал свещеника толкова доволен.

- Автобусът за манастира заминава в четвъртък. Бриана трябва да е пред черквата „Сейнт Бенедикт“ на ъгъла на „Медисън“ и Сто и дванайсета улица в един часа на обяд. Трябва да носи кръщелно свидетелство, училищен бележник с вписани последни оценки и документ, че прекъсва обучението в „Холи Ейнджълс“. Ще успеете ли да се снабдите с всичко това?

- Да, струва ми се. Този четвъртък ли имате предвид?

- Колкото по-скоро, толкова по-добре - отговори отец Франко. - Бриана ще бъде на чист въздух, ще яде яйца и ще пие мляко. Сестра Грейс не позволява телефонни обаждания през първия месец, тъй като е нормално момичетата да страдат за дома и съответно разговорите с близките само биха ги разстроили. Но те уверявам, че Бриана ще бъде в добри ръце. Следващия път когато я видиш, ще бъде охранена като котенце. -Той стана и протегна ръка към Алекс. - Ще се моля за семейството ти. Но ми се ще да вярвам, че поне една от молбите ми беше чута.

- Да, отче. Благодаря ви за всичко.

Той напусна кабинета, отиде в главното помещение на черквата и коленичи пред кръста.

„Небесни отче, научи ме да понасям загубите - молеше се той. - И ми помогни да живея в мир с Джули.“

сряда, 8 юни

Алекс видя как сестрите му тръгват за „Холи Ейнджълс“ и отиде в стаята на родителите си, за да потърси необходимите документи на Бри. Предишната вечер токът отново беше изгаснал, а Алекс се чувстваше толкова неудобно от това, че тършува из вещите на майка си и баща си, че съвсем нямаше желание да го прави с помощта на фенерче. Освен това не искаше да събуди Бри или Джули. Беше по-разумно да го свърши в сряда сутринта и да закъснее за училище. Нямаше да се разсърди, ако го накажеха със задържане след часовете. Колкото по-малко време трябваше ди прекара с Бри, толкова по-добре - беше прекалено болезнено да я гледа пред себе си и да се чуди кога ли ще я види отново.

Опита се да се увери, че така е най-добре. Хранителните им запаси намаляваха застрашително. Дори тримата да ядяха още по-оскъдно, едва ли щяха да имат провизии за повече от две седмици. Вече не закусваха. Алекс нямаше идея как ще оцелеят след края на учебната година. Така поне Бри щеше да има сигурна храна, а запасите вкъщи щяха да им стигнат за по-дълго.

Алекс проскърца със зъби и зарови из шкафовете на родителите си. Надяваше се да намери бележника на Бри, тъй като сестрите в манастира щяха да останат впечатлени от оценките й.