Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Наблизо имаше много полицаи, затова Алекс се приближи към един и го попита откъде тръгва автобусът за „Янки Стейдиъм“.

- Ето от онзи ъгъл - отговори полицаят. - Имаш ли резервация?

Алекс кимна.

- Готов ли си за това? - попита полицаят. - Там е същински ад.

- Не знам - призна Алекс. - Търся майка ми. Не сме я виждали, откакто всичко се обърка.

- Успех, хлапе, - каза полицаят, - Ей, ти там! Я внимавай!

Алекс закрачи към ъгъла. Там имаше няколко полицаи, които разпореждаха на хората къде да стоят и им раздаваха листовки. Алекс отиде при един от тях и му каза, че има резервация за автобуса в 11,30.

- Опашката е ето там - посочи с ръка полицаят.

Макар Алекс да беше подранил, на опашката вече имаш над трийсет души. Хората стояха там, въртяха се на място, четяха листовките и ровеха из чантите си. Неколцина ядяха нещо. Повечето изглеждаха ужасени или ядосани, или просто нещастни.

Алекс погледна листа хартия, който му бяха дали.

ТРЯБВА ДА СПАЗВАТЕ

СЛЕДНИТЕ ПРАВИЛА:

Не се опитвайте да се качите на който и да било автобус, освен ако нямате резервация.

Следете номера при качване.

При качване в автобуса ще ви бъде даден номериран билет. Трябва да го покажете, за да бъдете допуснат в „Янки Стейдиъм“.

В никой момент не бива да се отделяте от групата.

Когато влезете в сградата, се движете винаги в колона по един.

Огледайте старателно всяко тяло. Обърнете особено внимание на бижутата, тъй като те могат да се окажат най-лесният начин да разпознаете този, когото търсите.

Ако откриете човека, когото търсите, продължете напред, докато забележите полицейски пункт за идентификация.

Отидете там и информирайте служителя за приблизителното място на разпознатото тяло. Можете да се върнете при тялото само ако сте придружен от служител.

Ако опитате да се върнете самостоятелно, ще бъдете изведен от „Янки Стейдиъм“.

Ако видите човек, който се нуждае от физическа помощ, останете на мястото си на опашката и повикайте служител при първа възможност. Не спирайте, за да помагате лично на нуждаещия се от помощ човек.

Внасянето на храни и напитки в „Янки Стейдиъм“ е строго забранено. Целият багаж трябва да бъде оставен в автобуса. Всеки, който носи каквото и да било в „Янки Стейдиъм“, ще бъде изведен от обекта.

Ако откриете човека, когото търсите, ще останете в „Янки Стейдиъм“, за да попълните необходимата документация. Ако не го намерите, ще можете да напуснете само с автобуса, с който сте дошли.

Няма да бъдете допуснат до друг автобус.

ПРАВИЛАТА СА ВЪВЕДЕНИ

ЗА ВАШАТА БЕЗОПАСНОСТ.

ТРЯБВА ДА ГИ СПАЗВАТЕ

Алекс сметна правилата за прекалено строги, но те звучаха резонно и момчето се радваше, че всичко е така ясно упоменато. Той харесваше правилата. Карлос винаги се опитваше да ги заобиколи, или поне се беше опитвал, преди да се запише в армията, но Алекс смяташе налагането на норми за важно, защото те създаваха стройна структура. Алекс винаги се справяше по-добре, когато знаеше какво точно се изисква от него.

Ала все пак му се щеше в листовката да не се говореше толкова много за телата. Не можеше да понесе идеята, че мами е просто анонимно тяло.

Тогава в съзнанието му изникна мами, седяща на масата и пишеща домашното си, докато децата й пишеха своите. Всички бяха много горди с нея, когато получи дипломата си. Алекс си я представи до фурната, приготвяща вечеря за семейството. Спомни си как веднъж се беше разболял и имаше треска, а мами беше притискала студена кърпа върху челото му и беше държала ръката му, докато той най-сетне не беше успял да заспи. Представи си я в черквата, как им подшушва да пазят тишина, докато отец Франко изнася проповед.

Цяла седмица беше отказвал да мисли за нея, а сега беше залят от хиляди различни картини. Ами ако откриеше мами на „Янки Стейдиъм“? Ами ако не я откриеше?

Точно тогава осъзна, че всички на опашката за автобуса в 11,30, всички на опашката за който и да било автобус, бяха погълнати от същите мисли и спомени за изчезналите си близки. Нищо чудно, че всички мълчаха. Единствената защита от скръбта бяха тишината и правилата.

След известно време започнаха да се качват на автобуса. Номер 22, забеляза Алекс. Съобщи името си на шофьора и получи картонче, на което пишеше 33. Избра място до пътеката, до една набита жена, която стискаше пакет кърпички.

- Всички ли имат билети? - попита шофьорът на автобуса преди началото на пътуването.