Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Църквата гъмжеше от хора, но Алекс научи, че отец Франко е в кабинета си. Пред вратата вече чакаха петима души. Алекс смяташе, че е редно да има официален списък и да се знае кой след кого е, но реши да се довери на почтеността на хората, които помнеха в какъв ред са дошли. Две жени подсмърчаха, а един мъж се взираше в обувките си, сякаш очакваше да се развържат сами.

Час по-късно бяха дошли още шестима души и вече беше ред на Алекс да влезе при отец Франко. Момчето го завари зад затрупано с документи бюро, небръснат и без сако.

- Благодаря, че ми отделяте време, отче - каза Алекс. - Знам колко сте зает.

- Моля, седни - покани го отец Франко. - Ти си един от синовете на Изабела Моралес, нали?

- Да, отче. Казвам се Алекс Моралес.

- Добре ли е майка ти? - попита отец Франко. - Не съм я виждал последните няколко дни.

- Не знам - отговори Алекс. - Отиде на работа в сряда и не сме я чували оттогава.

Отец Франко потръпна.

-Хората ми споделят подобни истории цяла седмица. Мога ли с нещо да помогна на семейството ти?

-Надявам се - каза Алекс. - Не знаех към кого да се обърна. Става дума за баща ми. Беше в Пуерто Рико за погребението на баба и от известно време не можем да се свържем с него. Чудех се дали не знаете нещо за Пуерто Рико и ситуацията там.

- Къде точно в Пуерто Рико е той? - попита отец Франко.

- В Милагро дел Map. По средата между Сан Хуан и Фахардо, на северното крайбрежие.

Отец Франко кимна.

- Ще опитам да се свържа с нашата епархия. Може да знаят нещо за тази в Сан Хуан. - Набра номера и се усмихна, когато някой отговори на второто позвъняване. - Да, здравейте. Обажда се отец Микаел Франко от „Сейнт Маргарет“. Събирам информация за града Милагро дел Map в Пуерто Рико. На северното крайбрежие е, източно от Сан Хуан. - Погледна към Алекс. - Нали е на изток?

- Да, отче - отговори Алекс. Юмруците му бяха стиснати толкова силно, че ноктите се врязваха в дланта му.

- Да, да, разбирам. Да, ще изчакам. - Постави длан върху телефона и се усмихна извинително на Алекс. -Човекът, с когото разговарям, не знае нищо за Пуерто Рико, но е убеден, че някой около него има информация, и в момента проверява.

Алекс кимна.

- Та къде учиш? - попита отец Франко.

- В „Сейнт Винсент де Пол“ - изрече Алекс.

Вече почти не помнеше как изглеждаше сградата на училището.

- Впечатлен съм - призна отец Франко. - Мен не ме приеха. Единайсети клас ли си?

- Да, отче.

- Родителите ти сигурно се гордеят с теб. - Насочи вниманието си обратно към телефона. - Да, да, Милагро дел Map, на северното крайбрежие. Да, разбирам. Да. Благодаря ви.

- Колко е зле положението? - попита Алекс, опитвайки се да звучи шеговито.

- Трудно е да се каже - призна отец Франко. - Информацията е доста оскъдна. Доколкото знаят, крайбрежието на Пуерто Рико е понесло сериозни щети. -Замълча за момент. - Много сериозни. Човекът, с когото говорех, не знаеше нищо за Милагро дел Map, - но ситуацията е изключително тежка по цялото крайбрежие. Инфраструктурата е съсипана и осъществяването на връзка с бедстващите райони е трудно. Съжалявам. Иска ми се да мога да те уверя, че градът на баща ти не е засегнат, но просто няма как да разберем.

- Знаят ли кога нещата ще се оправят? - попита Алекс. - Тоест кога ще има телефонна връзка и кога ще възобновят полетите от Пуерто Рико?

Отец Франко поклати глава.

- Трябва да се молим за Божията милост. Не знам какво друго да ти кажа.

Алекс се изправи и се опита да се усмихне.

- Благодаря ви, отче.

- Ще се моля за теб и семейството ти. Моля те, уведоми ме, когато имаш вест от родителите си.

- Непременно - кимна Алекс и излезе от кабинета.

Отпред вече имаше десетима души, погълнати от собствените си беди. Алекс отиде при таблото за съобщения, но там нямаше нищо ново, само още списъци с имена на мъртви и изчезнали. Опита да се помоли за душите им, но думите бяха изгубили смисъла си.

вторник, 24 май

Когато Алекс пристигна в училището на следващия ден, откри на вратата бележка, приканваща учениците да се съберат в параклиса. Алекс последва другите момчета натам. Завръщането в училище беше успокояващо. Беше изпратил Бри и Джули до „Холи Ейнджълс“, просто за всеки случай. Макар в Ню Йорк да имаше по-малко хора, градът изглеждаше по-опасен.

Алекс се приближи към останалите единайсетокласници. Говоренето в параклиса беше строго забранено, но момчето чувстваше трептящото из въздуха напрежение. Крие Флин, който беше седнал между приятелите си Тони Лорето и Кевин Дейли, махна към него, но Алекс поклати глава и избра едно самотно място по-далеч от тях. В нормални обстоятелства би отишъл при другите момчета, ала точно в момента не беше готов да си приказва с тях за станалото през последните пет дни.