Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс изчака и натисна бутона за свързване със служител, защото прецени, че все някой в болницата ще му помогне да открие мами. Музиката, която зазвуча, беше като насън. Алекс изслуша една песен, после втора, трета, четвърта - сладникави балади, от онези, които допадаха на Бри. На седмата песен Алекс се зачуди още колко ще трябва за изслуша. На дванайсетата вече си представяше как мами се прибира вкъщи, докато той още чака на телефона.

Петнайсетата песен беше прекъсната от женски глас:

- Болница „Сейнт Джон“.

Сърцето на Алекс запрепуска.

- Здравейте - започна той, опитвайки се да запази гласа си спокоен. - Майка ми, казва се Изабела Моралес, работи като операционна сестра във вашата болница. Дали бих могъл да говоря с нея?

-Изключено - заяви жената. - Всичките ни линии са отворени единствено за спешни случаи. Не позволяваме лични разговори.

- Добре - отвърна Алекс, ужасен, че жената може просто да му затвори. - Не е нужно наистина да говоря с нея. Просто искам да знам, че е добре. Повикаха я в сряда вечерта. Можете ли да разберете дали е там, дали е на работа?

- Съжалявам - каза жената. - Няма как да знам кой от персонала е на смяна в момента.

- Но все някой в болницата трябва да знае - упорстваше Алекс. - Би трябвало да е взела метрото в девет и трийсет в сряда вечерта. Оттогава е в неизвестност.

- Разбирам - отговори жената. - Но тук е същински хаос още от сряда. Всички работят денонощно. И аз не съм се прибирала вкъщи от сряда. Не мога да оставя задълженията си, за да тръгна да търся майка ти.

- Не можете ли да ме свържете с някой друг? - попита Алекс, като се стараеше да прикрие отчаянието в гласа си. - Някой от хирургичното отделение?

- Не приемат телефонни обаждания. И не мога повече да държа линията заета заради теб.

- Само още един въпрос, моля ви! От колко време работят телефоните ви? Служителите имат ли право на изходящи разговори?

- Телефонната връзка беше възстановена вчера следобед - обясни жената. После помълча за момент. - Ще се моля за теб и за майка ти - допълни тя. -Името й е Изабела Моралес, така ли?

- Да, точно така.

- Остави ми телефонния си номер. Ако открия някой, който знае нещо за нея, ще ти се обадя.

- Благодаря ви! - каза Алекс. - Много ви благодаря!

Той продиктува телефонния си номер и чак когато чу, че жената затваря телефона, си позволи да остави слушалката.

Бяха имали телефонен сигнал от вчера. Все някога през последните двайсет и четири часа мами би трябвало е да е имала шанса да се обади вкъщи. Алекс отново вдигна слушалката и набра гласовата поща. Нямаше нови съобщения. Само за да е сигурен, натисна 1, но нямаше и записани стари съобщения.

Мами би се обадила. Някак би намерила време да го направи.

Може би се беше обадила на чичо Джими. Алекс набра номера и чу гласа на леля Лорейн.

- Здрасти - каза момчето. - Алекс е. Как сте?

- Как мислиш, че сме? - попита в отговор леля Лорейн. - Светът свършва. Моите дечица никога няма да имат свои дечица. Бог ни е обърнал гръб, а ти питаш как сме!

Алекс почака, за да е сигурен, че е приключила.

- Тази сутрин бях на църква с Бри и Джули, така че ако някой е звънял по телефона, не е успял да ни намери. Не сме се чували с мами от сряда. Звъняла ли е у вас?

- Аз отидох на църква, но Джими отказа - обясни леля Лорейн. - Изчакай, ще го попитам. Джими! Изабела да е звъняла тази сутрин? Алекс се обажда. Изабела е изчезнала.

- Не съм казал, че е изчезнала - поправи я Алекс, но нямаше значение.

Джими взе телефона.

- Алекс - каза чичо му. - Изабела е изчезнала?

- Не знам дали е изчезнала - уточни Алекс. - Тръгна към болницата в сряда и оттогава не сме се чували. Току-що се обадих в болницата, но и те не знаят кой е при тях, така че е възможно да е на работа от сряда и просто да не е имала време да ни звънне.

- Не ни е звъняла. А баща ти върна ли се?

- Не. Но се е обадил, докато бяхме в магазинчето. Бри е говорила с него.

- Какво ѝ е казал? - попита Джими.

„Не е казал нищо“, помисли са Алекс. А може би въобще не е бил папи. Но Джими си имаше достатъчно ядове, а Алекс беше мъжът в семейството.

- Връзката не е била особено добра. Бри не е разбрала много.

- Но щом е звъннал, значи, е добре - обобщи Джими. - Ами Карлос?

Поне на този въпрос Алекс можеше да отговори честно.

- Говорих с него в четвъртък. Поделението му тъкмо потегляше нанякъде, но той е добре.

- Чудесно, това е чудесно - отвърна Джими. - Луис и Карлос са добре - изкрещя той към Лорейн. - Но не знаят нищо за Изабела.