Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Съжалявам - извини се Дани. - Наистина, Моралес. Луната е виновна. Направо ме побърква.

-Не го мисли - отговори Алекс.

Хвърли хартийката в най-близката кофа за боклук и излезе. Не можеше да си хаби времето с хора като Дани 0’Браян.

Но случилото се продължаваше да го притеснява, докато вървеше към „Сейнт Маргарет“, и не му излизашe от главата дори когато вече чакаше пред кабинета на отец Франко. Той и Дани се държаха приятелски един с друг. Бяха заедно в клуба по дебати. Алекс дори беше ходил в дома на Дани, когато заедно работеха по един проект по история.

Наистина луната беше виновна. Тя действително побъркваше всички.

След близо час чакане, най-после беше поканен да влезе при отец Франко. Свещеникът изглеждаше изтощен, доста по-зле от миналата седмица.

- Чудех се дали не сте чули нещо ново за Пуерто Рико - каза Алекс.

- Нищо особено - отговори отец Франко. - Ситуацията е много, много тежка. Никой не знае нищо за рибарското градче, в което е бил баща ти, но малкото, което успях да науча, е, че всички селца и малки градове по северното крайбрежие са били унищожени. Съжалявам. Знам, че ти трябва по-конкретна информация, но само с това разполагам. Ще продължавам да разпитвам. Епархията вече свикна с въпросите ми.

- Благодаря ви, отче - отвърна Алекс. - Мога ли да ви попитам последно нещо, ако не възразявате.

- Разбира се. Как мога да ти помогна?

Алекс не искаше да зададе въпроса и не искаше да чуе отговора. '

- Относно откритите тела - започна той. - Смятате ли, че вече са намерили всички тела? Например в „Янки Стейдиъм“. Това ли са всички открити женски тела?

Отец Франко поклати глава.

- Много от телата все още не може да бъдат достигнати - обясни той. - И доколкото разбирам, клетите жени в „Янки Стейдиъм“ прекарват там само по няколко дни, преди да бъдат заменени с други тела.

- Тоест дори човек да разгледа телата там и да не открие своята роднина, това пак не е гаранция, че тя е жива? - попита Алекс.

- Боя се, че да.

- А тези, които никой не разпознае? Погребват ли ги все пак?

На отец Франко сякаш му стана неудобно.

- Принудени са да ги кремират - обясни той.

- Не мислех, че Църквата одобрява кремацията.

- Обстоятелствата са извънредни - допълни отец Франко. - Убеден съм, че Бог ще разбере и ще прости.

Алекс кимна, опитвайки се да не си представя как захвърлят майка му сред купчина други тела в крематориума.

- Благодаря ви, отче - каза той и се изправи.

- Ще се моля за теб - отвърна отец Франко. - За теб и цялото ти семейство!

За колко ли души се молеше той? Имаше ли въобще време да се помоли за себе си?

събота, 20 май

- Тук е същинска кочина! - заяви ядосано Алекс, докато оглеждаше стаята. - Не знаете ли как да поддържате ред? И защо цял следобед киснете пред телевизора? Нямате ли домашни?

Джули и Бри седяха на дивана в хола и гледаха повторение на сериала „Обичам Люси“. Джули се прозя.

- Съжалявам... - започна Бри, но Джули я перна по ръката.

Алекс отиде при телевизора и го изключи. Джули пак го включи с дистанционното.

Алекс пристъпи към нея и измъкна дистанционното от ръката й.

- Ставай! - изкрещя той. - Веднага! И започвай да разтребваш!

- Няма да помръдна, докато не ни кажеш къде са мами и папи - отвърна Джули. - С Бри настояваме за отговори. Нали, Бри? - Звучеше повече като заплаха, отколкото като въпрос.

Бри изглеждаше отчаяна, но кимна с глава.

- Това да не е някаква стачка? - попита Алекс. - Да не сте шофьори на тирове? Е, планът ви няма да успее. Спрете телевизора и мрънкането.

- Кой умря и те направи шеф? - озъби се Джули.

Без въобще да се замисли, Алекс я зашлеви през лицето. Джули изписка от болка, после избяга от стаята, а Бри хукна след нея. Прибраха се в спалнята си и Джули затръшна вратата.

- Глупак - прошепна Алекс.

Ненавиждаше, когато папи ги беше удрял, и се беше заклел никога да не постъпва така със собствените си деца. А сега, когато сестрите му се нуждаеха от него, се държеше като отвратителен грубиян.

Даде на сестрите си няколко минути да се накрещят и наплачат, или каквото там правеха в затворената си стая, а после почука на вратата. Влезе, без да изчака разрешение.

Джули седеше на горното легло, бузата й все още пламтеше. Бри стоеше изправена до нея.

Алекс се опита да си представи как папи се извинява, но не успя. Папи би се извинил на мами, но не и на някое от децата.

- Съжалявам - каза Алекс. - Не трябваше да те удрям.

Джули извърна поглед от него.