Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Стоях там и колкото и глупаво да изглеждаше, сълзите рукнаха по лицето ми. Джули дойде при мен и ме прегърна.

— Всичко е наред — каза ми тя. — И ти можеш да го обичаш.

8 юни

Мама е обезумяла от щастие, че Джон има желание да учи, така че се е заела с обучението на двама им с Джули. Алекс изглежда доволен, че някой се занимава със сестра му, а с татко и Чарли наоколо, Джон не им трябваше за цепенето на дървата.

Мама попита мен и Сил дали искаме да се присъединим към тях, но никоя от нас не е заинтересувана от алгебрата. Лиза и Сил четат Библията, а вечерно време татко и Чарли се присъединяват към тях.

Аз бях доброволка за почистването на къщата на госпожа Несбит. Цялата тази домашна атмосфера ми влияеше зле на нервите.

Почистването на съседската къща си е доста работа, така че утре ще попитам дали има доброволци да се включат в начинанието. Но за един ден сметнах, че ще е хубаво да остана сама. Планът е татко, Лиза и Гейбриъл да спят в кухнята, тъй като там се намира печката на дърва, Алекс и Чарли в стаята за гости, а Джули в трапезарията. Когато Алекс и Джули си заминат, Чарли ще се премести в трапезарията, защото там е по-топло.

Сега дори и мама не иска те да си тръгват. Наясно е, че когато го сторят, Джон отново ще започне да цепи дърва и повече няма да се занимава с ученето. Също така се надява любезното поведение на Алекс, с неговото постоянно „може ли“ и „благодаря“, да ми повлияе и на мен.

Самата аз не знам дали искам да останат. Все още ме боли, когато видя как ги гледа татко, с всичката тази гордост и любов в очите му. Не че гледа мен, Мат и Джон по-различно. Дори Сил получава същия този поглед. Той ни обича всички.

Нас обаче трябва да ни обича повече. Трябва да е така. Ние сме неговите деца, а не Алекс и Джули.

Тогава поглеждам към тях двамата, как си говорят тихичко, как играят шах, и осъзнавам, че ако някой погледне към Мат и Джон или мен, имам предвид Мат, преди да срещне Сил, той също ще ни заобича така, както татко обича Алекс и Джули. Ако бяхме само Мат, Джон и аз и нямахме родители, никакво семейство освен самите нас, и някой ни вземеше в своето семейство, това щеше да означава всичко за нас. Щеше да означава оцеляване.

Според мен Алекс щеше да замине, но щеше да остави Джули при татко и Лиза. Лиза разчита на това, а сега и с мама на нейна страна, мисля, че натискът ще е прекалено голям за Алекс. Особено при положение, че тук има храна.

Няма да е толкова лошо, ако Джули остане. Не е точно бебето Рейчъл, но все пак свикнах със Сил, малко или много. Мога да свикна и с нея.

Поне така смятах, докато чистех кухнята на госпожа Несбит и си мислех колко се беше променил животът ми само за една седмица.

9 юни

Започнах да чистя сама къщата на госпожа Несбит, което ми харесваше, защото ми даваше възможност да се самосъжалявам на спокойствие. Просто ме наричайте Пепеляшка Еванс.

Тогава злите доведени сестри (Сил и Джули) дойдоха да ми помогнат в работата, макар да не помнех подобно нещо да се е случвало в приказката. По-лошото беше, че двете бяха като динама. Когато си сама в изключително студена къща, която миеш и чистиш, можеш да се туткаш колкото си искаш. Но когато на главата ти кацнат още две помощници, които наистина работят здраво, се налага да се стегнеш и да свършиш нещо.

Почувствах огромно облекчение, когато след около час се появи Алекс.

— Мислех си да отида да претърсвам къщи — съобщи той. — Имаш ли нещо против да дойдеш с мен, Миранда? Ти познаваш района, а аз не.

Да имам нещо против? Да преравям чуждите къщи с последното живо момче в Америка, с което нямам никаква роднинска връзка, пред алтернативата да изтъркам всеки сантиметър от кухненския под?

— Не, нямам нищо против. Ще дойда — отвърнах аз.

— Супер. Благодаря ти.

Когато другите хора казват подобни неща, прости неща като „супер“ и „благодаря ти“, те се усмихват. Алекс не го прави. Той никога не се усмихва. Казва „моля“, „благодаря“ и „може ли“, но никога не се усмихва.

Чудя се дали преди го е правил.

Върнахме се в нашата къща, казахме на мама къде отиваме, взехме чували и колела и отпътувахме, като оставихме Сил и Джули да чистят и лъскат. Алекс може и да не се усмихваше, но аз определено го правех.

— Ходила съм в къщите, които са по-близо до града — споделих, когато потеглихме. — В предградията, където са една до друга. Справих се доста добре там.

— Нека пробваме с по-изолираните — предложи Алекс. — Ферми. Хижи в гората.