Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

— Мама казва, че съжалява — каза той.

Знаех, че съжалява. Както и Мат. Както и всички ние. В това сме най-добри. Да съжаляваме.

20 май

Миналата нощ Джон махна шперплата от прозореца в трапезарията и вкара матрака си там. Вече имаше самостоятелна стая, макар да можехме да го виждаме от слънчевата стая.

Тази сутрин мама ме попита дали искам да махна шперплата и от прозореца в кухнята. Каза, че тя ще продължи да спи в слънчевата стая и така ще наглежда печката на дърва през нощите.

Обмислих предложението ѝ, но засега всичко, което искам, е да се върна в моята спалня. Докато бях в нея онзи ден и гледах към купите ми, зажаднях за моето легло, моите шкафове и моите прозорци.

Трапезарията има две врати: една от дневната и една от кухнята. Никога не ходим в първата тъй като там преместихме всички мебели от трапезарията. Също така за нас нямаше никакъв смисъл да ходим от кухнята в трапезарията, освен за Джон, който се премести в нея.

Налага се обаче човек да прекоси кухнята, за да стигне до долната баня и слънчевата стая и дори до стълбището за мазето. В кухнята държим храната, чиниите и сребърните ни прибори.

Трапезарията може и да предлага фалшиво чувство за усамотение, но за сметка на това кухнята не предлага дори и такова.

Смятах да продължавам да деля слънчевата стая с мама, поне още известно време. Преместихме матраците си надалеч от задната врата, махнахме простора и го сложихме в кухнята, така че слънчевата стая да заприлича повече на семейна стая, а не на спално помещение.

Постоянно завалява и спира, откакто Мат и Джон се прибраха. Не очаквам да видя слънчева светлина, но ще се радвам всичко да изсъхне.

21 май

Точно каквото ни трябваше. Застудяване. Миналата нощ дъждът се обърна на сняг и натрупа няколко сантиметра.

— Понякога вали и през пролетта — каза мама. — Съвсем скоро ще се стопи.

Мат и Сил се възползваха от снеговития ден и се оттеглиха в стаята на брат ми. От време на време от там се носеха писъци.

Джон пренареждаше бейзболните си картички. Радвам се, че не пожертвахме Мики Мантъл.

Погледнах навън към задния ни двор и си представих как могилата с мъртви тела отново е покрита със сняг.

22 май

Мат и Сил се върнаха от града и Мат беше в доста по-добро настроение. Не беше лесно да се кара колело в снега, но на него не му пукаше.

— Кметът беше там и извърши церемонията — обяви брат ми и размаха брачното свидетелство. — Сил и аз вече сме женени според великия щат Пенсилвания.

— Трябваше да дойдете с нас — каза булката. — Всички вие.

— Може би следващия път — отвърна мама.

— Погледнете — рече Мат. — Пет торби с храна!

Погледнах. Погледнах още по-сериозно, когато с мама отнесохме храната. Имаше няколко консерви повече от миналата седмица, но си мисля, че господин Дануърт просто беше сложил нормалната ни дажба в пет торби вместо в четири.

Мама взе решение, тъй като рибата беше изчистена и осолена и вече беше вмирисала гаража, че трябва да я ядем само два пъти седмично, и то по два карагьоза за петима ни. Радвам се, макар да знам, че го прави, защото се страхува какво може да се случи, когато привърши и когато вече не получаваме консерви от града.

Какво щеше да стане с нас тогава? Къде щяхме да отидем? Дали Мат и Сил щяха да си тръгнат? Щях ли да видя брат ми отново?

Знам, че трябва да съм щастлива, но всъщност най-много се страхувам да не изгубя Мат завинаги.

23 май

— Хортън храни ли се миналата седмица? — попита Джон. — Докато ме нямаше?

— Съвсем малко — отвърнах аз.

— Не яде много — констатира по-малкият ми брат.

— Котките ядат малко през пролетта. Хортън винаги отслабва след зимата.

— Да, но наистина е измършавял — забеляза Джон.

Знам, че е прав, но нищо не можем да направим. Щом Хортън огладнее, ще яде.

24 май

Прекарахме целия ден в подсушаване на мазето, кофа по кофа. Токът дойде за първи път от седмици насам и Мат включи помпата за мръсната вода.

Мама се държеше, все едно беше Коледа и Нова година наведнъж. Изненадах се, че не започна да пее.

25 май

Мат и Джон отново се заеха с цепенето на дърва. Това означава, че официално е дошъл краят на учебната година.

Нищо хубаво не се случи с Ромео и Жулиета.

26 май

Вече трети ден поред имаме ток. Само за няколко часа през деня и няколко часа предната вечер.

Не можем да хванем никой канал на телевизора и новините по радиото си остават лоши, но мама обяви, че трябва да започнем с пролетното почистване. Така прекарахме деня си аз, тя и Сил. Мъжете цепиха дърва. Ние, жените, чистихме с прахосмукачката и търкахме.