Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

— Осемнайсети май — каза Сил. — Откакто съм тук, следя дните. Чувствам, че трябва да направя нещо важно на този ден.

— В какъв смисъл важно? — попита аз. — Преди една седмица се омъжи. Трудно е да направиш нещо по-важно от това.

— Нещо по-мащабно — отвърна Сил. — Може би жертвоприношение на богинята на Луната.

— Не и първородния ми син — каза мама. — Не е на разположение.

Сил се разсмя.

— Нямам намерение да пожертвам Мат — отвърна тя. — Но трябва да има нещо, от което можем да се откажем. Нещо, което е значително и което Диана ще приеме.

— Диана е богинята на лова — каза мама. Винаги ме е изумявала, че знае подобни неща.

— Също така е богиня и на Луната — допълни Сил и доказа, че притежава също толкова безполезна информация, колкото и майка ми. — Аполон, богът на Слънцето, е неин брат.

— Може би на него трябва да предложим жертвоприношение — казах аз. — Нуждаем се от слънчева светлина много повече, отколкото от лунна.

Сил поклати глава.

— Всичко започна с Луната — обясни тя. — Трябва да започнем от нея.

Огледах се наоколо в слънчевата стая. Хортън спеше до печката на дърва. През последните две седмици беше изтънял още повече, но нямах абсолютно никакво намерение да го предлагам на никоя богиня.

— Може би колекцията от бейзболни картички на Джон? — вметнах аз. — Диана може да хареса младия Мики Мантъл [5].

— Не — възрази Сил. — Жертвоприношението трябва да бъде направено от нас. Ние сме слугините на Диана.

— Добре де — съгласих се. — Ще дадем на богинята малко риба.

— Не — възпротиви се мама. — Нуждаем се от тази риба. Диана може сама да си намери храна.

Сил ни изгледа.

— Какво цените най-много? — попита тя.

— Децата ми — отговори мама. — След тях дома ни. А те са недостъпни за Диана, Аполон или кой да е друг бог.

— Дневниците ми — предложих аз.

— Не — каза мама. — Те също са неприкосновени.

Имах смесени чувства за всичко това. Госпожа Несбит изгори всичките си писма, преди да умре. Не че самата аз планирам да умра в близкото бъдеще, но ако изгоря дневниците си, няма да се тревожа, че Сил ще ги прочете.

— Нямам нищо против — казах аз.

— Аз обаче имам — отсече мама. — Твоите дневници са единственият запис за съществуването на това семейство. Те са единствената ни връзка между миналото и бъдещето. Няма да ти позволя да ги унищожиш. Не и при такива обстоятелства.

— Не притежавам нищо друго — отвърнах аз и осъзнах колко жалък е животът ми, щом не притежавах нищичко, което да си струва да принеса в жертва на богиня, която само преди десет минути не знаех, че съществува. — О, имам някои купи от времето, когато се пързалях. Може би на Диана ще ѝ харесат.

— Само една купа — нареди мама. — Онази за третото място. Грозната.

Прибягах нагоре по стълбите към моята стая и намерих споменатия трофей. Взех го в ръце и се сетих за състезанието, на което го спечелих. Тогава паднах два пъти. Ако бях паднала само веднъж, можеше да взема второ място, но момичето, което спечели, беше наистина добро и просто нямаше как да стана първа.

Бях на десет тогава. Мама и татко бяха там и даже татко, който обичаше да окуражава трима ни в спортовете, с които се занимавахме, можеше да види разликата между мен и момичето, което спечели. На път за вкъщи, вместо да ми говори как трябва да тренирам повече и по-сериозно, ми каза, че се гордее с мен, как на два пъти съм се изправила след паданията и съм продължила да се пързалям за медала.

Държах купата и си спомнях какъв беше животът, докато мама и татко все още бяха женени, как тогава си мислех, че най-лошото нещо, което може да се случи, е да падна по време на състезание. Бях толкова млада, толкова глупава и разстроена, че двете падания ми бяха коствали среброто.

Върнах се в слънчевата стая, където мама и Сил продължаваха да говорят за церемонията.

— Не мога да повярвам, че си съгласна с всичко това — казах на мама.

— Не виждам защо да не съм — отвърна тя. — Правила съм и по-глупави неща в колежа. Взех решение да пожертвам първия си договор за книга. Стойте тук, аз ще отида да го потърся.

Оставих купата на пода и седнах на моя матрак.

— Майка ти е невероятна — каза Сил. — Мислех си, че ще се направи на много праведна и ще ни каже да не се занимаваме с езически ритуали, ако ме разбираш какво искам да ти кажа.

Свих рамене.

— Не мисля, че мама вярва в нещо вече — споделих аз. — А и едва ли някоя от вас си мисли, че Луната ще се върне на мястото си само защото ще ѝ принесем в жертва една грозна купа.