Филип Рив - Дяволски устройства

Шрайк смяташе, че разбира живородените и нещата, които времето им причинява, но въпреки това се изуми като видя набръчканото и обрулено от годините лице на своето дете, посивялата суха коса, която някога беше красива и червена. Той посегна към нея, като предварително прибра ноктите си, и тя реагира като повечето живородени, когато преследването приключи и няма как да му избягат. Беззвучното скимтене и парливата миризма от изпразнени черва. Шрайк изпита болка, че тя се страхува от него. Той я придърпа към себе си с цялата нежност, на която беше способен, и ѝ каза:

— ТОЛКОВА МНОГО МИ ЛИПСВАШЕ.

Хестър, смазана в очуканата му броня, успя само да потрепери, да се разплаче и да чуе най-тъжния звук в живота си — отдалечаващия се грохот на двигателите „Жьоне-Каро“, докато „Джени Ханивър“ отлита без нея.

Облак 9 най-накрая падна на земята. Първо люлеещият се лифт се заби като рало в пясъка и послужи като котва за летящия дворец, след което единият край на палубата се закачи в скалите. Металните пътеки от долната част се разкъсаха и полетяха върху дюните, последвани от смазани летящи машини и изкоренени дървета. Едно метално въже се скъса и омекналият балон, който държеше, се освободи и полетя нагоре в облак от дим и прах. Цяла секция от Павилиона избухна и запрати във всички посоки антики и произведения на изкуството като шрапнели. Стълбища пропадаха, платформи се кривяха, басейни имплодираха. Облак 9 подскочи и се вряза във върха на гигантска дюна. Куполи в цвят на бонбони се забиха като купи в пустинята, последвани от алчни градчета. Останките се стовариха отново в земята. От тях бълваше огън и висяха кабели и балони. Облак 9 се разби, плъзна се по пясъка, завъртя се, продължи да се пързаля още известно време, разтресе се и най-накрая застина.

Настъпи миг на пълна тишина, нарушавана единствено от минералната въздишка на милиарди песъчинки вдигнат пясък, който елегантно продължаваше да пада. В тази тишина, преди клошарските градчета да дойдат да погълнат останките, преследвач Шрайк стана, взе Хестър на ръце и тръгна с нея през пустинята и мрака.

Цитатите от „Четири квартета“ от книгата „Избрани стихове“ на Т. С. Елиът са използвани с разрешението на „Фабер и Фабер“.

$orig_author=Philip Reeve

$orig_lang=en

$orig_series=Predator Cities / Mortal Engines

$series=Смъртоносни машини

$sernr=3

$orig_title=Infernal Devices

$year=2005

$translator=Коста Сивов

$trans_year=2019

$pub_year=2019

$type=роман

$category=научна фантастика

$isbn=978-954-27-2263-2

$biblioman_id=9028

Сканиране: filthy, 2019 г.

Разпознаване и корекция: Dave, 2019 г.

Издание:

Филип Рийв. Дяволски устройства

Смъртоносни машини, книга трета

Превод: Коста Сивов

Редактор: Десислава Недялкова

Коректор: Таня Симеонова

Печат: „Инвестпрес“ АД

Тираж: 1000 бр.

ИК „Егмонт България“ ЕАД, 2019 г.

ISBN: 978-954-27-2263-2

Във втората книга от поредицата „Хищническо злато“ (изд. на Егмонт от 2018 г.) е Грабителско гнездо. — Бел. Dave

Автолик — герой от древногръцката митология, син на Хермес и Хиона. Баща на Антиклея, майката на Одисей. Автолик получава дарбата да става невидим и да приема различни образи от своя баща. — Б.пр.

Нарвал — арктически зъбат кит, отделен заедно с белугата в семейство Monodontidae . Характерен за този вид китоподобни е дългият рог на мъжките, който всъщност представлява силно удължен горен ляв резец (подобно бивните на слона). Цветът на младите е синьо-черен. — Б.пр.

Притежание на рода Расмусен. — Б.пр.

Мерна единица за дължина, равняваща се на 182 см. — Б.пр.

Напротив (фр.). — Б.пр.

Става въпрос за Панамския провлак, който свързва Южна и Северна Америка и разделя Карибско море от Тихия океан. — Б.пр.

Будистка или индуистка постройка с религиозно-култов характер. Представлява кула, обикновено многоетажна, с извити стрехи по етажите. — Б.пр.

Ресните представляват тънки цилиндрични израстъци на цитоплазмата, покрити от плазмалемата — Б.пр.

Вомбат — семейство средноголеми торбести животни от клас Бозайници. — Б.пр.

Цитат от поемата „Пуста земя“ (1922) на Т. С. Елиът; превод Цветан Стоянов (1993). — Б.пр.

Цитатът е от произведението на Т. С. Елиът „Литъл Гилдинг“ (1942) в превод на Владимир Левчев (1993). — Б.пр.