Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Ефрейторът… не можеше да помръдне. Не можеше да стане заради крака си. Трябваше да го оставим.

— Кой друг е с Маклин?

— Капитан Уорнър — изпъшка Роланд. — Няма други.

— Теб те изпрати тук, за да намериш храна, така ли? Каза ли ти да избиеш всички, когато ти даде автомата?

— Не, сър. — Зъбчатите колела в мозъка на Роланд се въртяха на бързи обороти и се опитваха да намерят начин да се измъкне от тази ситуация.

— Къде се крие? С какви оръжия разполага?

Момчето не проговори. Шор се наведе над него и опря дулото на инграма в слепоочието му.

— Има още деветима, които се намират недалеч оттук и също имат нужда от храна и вода — каза съвсем ясно Шор. — Моите хора. Мислех си, че ще умра и видях разни неща… — Сержантът млъкна, разтрепери се и за момент не можеше да продължи. — Неща, които никой не бива да вижда и след това да остане жив, за да помни. Маклин е виновен за всичко това. Той знаеше, че мястото се разпада… трябва да е знаел! — Дулото нарани черепа на Роланд. — Негово височество Маклин с неговите оловни войници и изтъркани медали! Само посрещаше и изпращаше шибаняците от това място! Той знаеше какво е на път да се случи! Не е ли така?

— Да, сър. — Роланд усети свещената брадва да натиска корема му. Той бавно премести ръка под тялото си.

— Маклин знае, че няма никакъв начин да се стигне до резервния склад, нали? Затова те е изпратил тук да събереш остатъците, преди някой друг да ви е изпреварил! Малко копеленце! — Шор сграбчи момчето за яката и го разтресе. Това помогна на Роланд да плъзне ръката си по-близо до свещената брадва.

— Полковникът иска да трупа всичко — каза момчето. „Спечели време“, помисли си то. — Иска да събере всички заедно, да разпредели храната на дажби и да…

— Ти си лъжец! Иска всичко за себе си!

— Не! Все още има шанс да стигнем до резервния склад.

— Глупости! — изрева сержантът и лудостта се усети в гласа му. — Чух, че останалата част от първо ниво се е срутила! Знам, че хората са мъртви! Той иска да избие всички ни, за да получи храната!

— Довърши го, Шор — настоя другият мъж. — Отнеси му топките.

— Все още не, все още не. Искам да разбера къде е Маклин! Къде се крие и с колко оръжия разполага?

Пръстите на Роланд почти бяха стигнали до острието. По-близо… по-близо.

— Той има… Той има много оръжия. Има пистолет. И още един автомат. — По-близо и още по-близо. — Разполага с цял арсенал там.

— Там? Къде е това там?

— В… една от стаите. Надолу по коридора. — Почти я достигна!

— Каква стая, малко лайно? — Шор отново го сграбчи, разтресе го гневно и Роланд се възползва от момента; извади свещената брадва от панталона си и легна върху нея, като я хвана хубаво и здраво за дръжката. Когато решеше да действа, трябваше да е много бърз и ако другите двама мъже имаха оръжия, беше свършен.

„Плачи!“, заповяда си момчето и се насили да изхлипа.

— Моля ви… Моля ви не ме наранявайте! Не виждам без очилата си! — Захленчи и се затресе. — Не ме наранявайте! — Издаде давещ се звук, сякаш беше на път да повърне… и усети как дулото на инграма се отмества от черепа му.

— Малък лайнар! Малък страхлив лайнар! Хайде! Застани като мъж! — Сержантът сграбчи ръката му и се опита да го изправи на крака.

Сега , помисли си Роланд… Беше много спокоен и твърдо решен да действа. Кралския рицар не се страхуваше от смъртта.

Позволи на мъжа да използва силата си, за да го изправи, след което се стрелна като пружина, изви се и замахна със свещената брадва, върху чието острие все още личеше засъхналата кръв на Краля.

Лъчът на фенерчето проблесна върху секирата. Острието потъна в лявата буза на Шор, сякаш отрязваше парче от пуйка за Деня на благодарността. За секунда сержантът беше прекалено шокиран, за да действа, но после кръвта изригна от раната и пръстът му неволно дръпна спусъка. Автоматът произведе няколко изстрела, чиито куршуми изсвистяха покрай главата на Роланд. Шор залитна назад с половин лице, което беше обелено до кокал. Момчето го нападна и засече с брадвата дивашки, преди мъжът отново да успее да насочи оръжието си.

Единият от другите двама сграбчи рамото на Роланд, но той бързо се измъкна и скъса останалата все още здрава част от ризата си. Нанесе нов удар на Шор и уцели месестата част от ръката, която държеше инграма. Сержантът се спъна в едно мъртво тяло и автоматът издрънча върху камъните в краката на момчето.

Роланд го взе с едно плавно движение. Лицето му се беше изкривило в дивашка гримаса. Той се нахвърли на мъжа, който държеше фенерчето. Събра крака в позиция за стрелба, онази, на която полковникът го беше научил, прицели се и дръпна спусъка.