Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Ще те повикам — обеща ѝ Пол. Стори му се, че Сестрата отново каза нещо и се наведе напред. Главата ѝ бавно се размърда, но не издаде никакви други звуци и пак застина. Пол вдигна поглед, но Суон вече я нямаше.

Момичето беше прекалено изнервено, за да спи. Отново се чувстваше като дете в нощта преди Коледа. Мина през предната стая, в която останалите бяха заспали на пода около печката, и отвори вратата. Студеният вятър влезе вътре и разгоря жаравата. Излезе бързо навън, придърпа палтото си и затвори вратата след себе си.

— Малко е късно да си будна — каза Ана Макклей. Тя седеше на стъпалата на верандата до мъж на име Половски, бивш стоманолеяр от Питсбърг. Двамата бяха въоръжени с пушки и облечени в дебели палта, шапки и ръкавици. Призори друга двойка часови щяха да поемат за няколко часа. Бараката се охраняваше денонощно. — Как е Сестрата?

— Няма промяна. — Суон погледна кладата, която гореше в средата на пътя. Вятърът я раздухваше и към небето политаха колела от червени искри. Двадесетина души спяха около нея и още няколко бяха насядали и се взираха в пламъците или си говореха, за да си убиват времето. Докато не научеха къде се криеше мъжът с аленото око, Сестрата настоя домът на Глори да се охранява през цялото време и Джош и останалите веднага се съгласиха. Също така доброволци пазеха около кладите нивата с царевицата и новото място, където бяха засети ябълковите сърцевини.

Суон беше разказала на Джош и Сестрата за срещата си с мъжа с аленото око в тълпата онзи ден и смяташе, че може би — поне малко — разбира защо предизвиква подобни страдания в човешките същества. Също така знаеше, че онзи почти взе ябълката, но в последния момент безумната му ярост и гордост бяха спечелили. Момичето видя, че той я мрази, но мразеше и себе си, защото искаше да направи крачка отвъд своята същност. Страхуваше се от нея и докато го гледаше как се отдалечава, разбра, че опрощението осакатяваше злото, изсмукваше отровата от него, както се изстисква цирей. Не знаеше какво щеше да се случи, ако мъжът с аленото око беше взел ябълката, но бездруго моментът отмина. Въпреки това не се страхуваше от него както преди и от онзи ден вече не гледаше постоянно през рамо, за да види кой върви зад нея.

Суон отиде в ъгъла на верандата, където Муле беше завързан за една от колоните. Конят беше завит с няколко одеяла, за да му е топло и в едно менче му беше налята прясна вода за пиене. Намирането на храна за него беше истински проблем, но момичето му беше запазило няколко ябълкови сърцевини, с които да го храни, а също така му даваха корени и слама, която беше натъпкана в матрака на господин Половски. Мъжът обичаше коне и беше предложил да помага в храненето и поенето на животното. Муле принципно не обичаше непознати, но като че ли приемаше господин Половски с минимално раздразнение.

Главата на коня беше увиснала, но ноздрите му потрепериха, когато усети миризмата на Суон, и веднага вдигна поглед. Тя го погали между очите, а след това и по меката кадифена кожа на устата. Муле захапа пръстите ѝ с безочлива наслада.

Суон внезапно погледна към кладата и го видя да стои там. Силуетът му се очертаваше на пламъците и искрите. Не можеше да види лицето му, но усещаше, че се взира в нея. По кожата ѝ под палтото от кръпки полазиха тръпки и тя бързо отмести поглед и се съсредоточи върху галенето на Муле. Но погледът ѝ отново се насочи към Робин, който се беше приближил на няколко метра от верандата. Сърцето ѝ биеше като барабан и отново погледна настрани. С периферното си зрение видя, че се приближава до нея, след което спря и се престори, че побутва с върха на ботуша си нещо на земята.

„Време е да се връщам вътре — каза си Суон. — Ще проверя как е Сестрата.“

Но краката ѝ не искаха да помръднат. Робин се приближи още повече, но спря и се загледа в нещо от другата страна на огъня, сякаш то му беше привлякло вниманието. Той прибра ръце в джобовете на палтото си. Като че ли се опитваше да реши дали да се върне при топлината на кладата, или не. Суон не знаеше дали иска младежът да се приближи, или да се махне, и се изнерви като скакалец върху гореща скала.

Робин направи още една крачка към нея. Очевидно беше взел решение.

Нервите на Суон не издържаха и тя се обърна, за да се прибере в бараката.

Муле сложи край на проблема, като избра точно в този момент да захапе игриво пръстите на момичето и да не я пусне няколко секунди, които бяха достатъчни на младежа да отиде при нея.