Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Брат Гари се присъедини към нас — продължи спокойно Роланд. — Каза ни всичко — накъде сте тръгнали и защо. — Беше се постарал доста в черната каравана. Гари Кейтс беше повторил историята си за Бог, който живеел на върха на Уоруик Маунтин, Западна Вирджиния, и за черната кутия и сребърния ключ, които можели да решат дали земята да живее, или да умре. Дори шлифовъчният диск не го беше накарал да промени историята си. Верен на думата си Маклин, беше пощадил живота на брат Гари и брат Гари беше одран и увесен за глезените от един стълб пред пощата на Сътън.

Тишината стана непоносима. Най-накрая Спасителя отговори тихичко:

— Не познавам никакъв брат Гари.

— Но той те познава. Каза ни с колко войници разполагаш. Каза ни за двата танка. Вече видях единия от тях и предполагам, че другият е някъде отзад. Брат Гари е истински фонтан от информация! Той ни каза, че брат Тимъти ви води към Уоруик Маунтин, за да намерите Бог. — Роланд се усмихна и разкри развалените си зъби зад бинтовете. — Но Бог е много по-близо от Западна Вирджиния. Много по-близо. Той е там отвън и ще ви изпрати всички в ада след шест часа, ако не получим каквото желаем.

Спасителя седеше като вкаменен. Роланд забеляза, че потрепери. Лявото ъгълче на устата му подскочи, а лявото му око беше на път да изскочи от орбитата си, сякаш беше бутано от изригващ вулкан.

Мъжът избута двамата гримьори настрани и завъртя глава към Роланд… който видя двете страни на лицето му.

Лявата беше перфектна, подобрена с руж и загладена с пудра. Дясната беше истински кошмар от набръчкана тъкан, кожата беше белязана от ужасна рана, а окото беше бяло и мъртво като речен камък.

Живото око на Спасителя се стовари върху Роланд като Часа на Страшния съд. Мъжът стана, сграбчи стола и го хвърли настрани. Нахвърли се върху капитана — малките разпятия на врата му задрънкаха — и вдигна юмрук.

Роланд не помръдна.

Двамата мъже се спогледаха. Настъпи тежка и празна тишина, която предвещаваше сблъсъка на неудържима сила с неподвижен предмет.

— Спасителю? — обади се един глас. — Той е глупак и се опитва да те дразни.

Спасителя се поколеба. Окото му примига и Роланд почти можеше да чуе зъбните колела, които се въртяха в главата му, докато се опитваше да навърже нещата и отново да намери логика в тях.

От мрака вдясно се появи една фигура. Тя принадлежеше на висок и хилав мъж в края на двадесетте си години, със зализана назад черна коса и очила с телени рамки, зад които гледаха хлътнали кафяви очи. Един белег от изгаряне прорязваше зигзагообразно челото и задната част на главата му и по пътя му косата беше побеляла.

— Не го докосвай, Спасителю — настоя тихичко мъжът. — При тях е брат Кенет.

— Брат Кенет? — Спасителя поклати глава, защото не можеше да разбере за какво става въпрос.

— Изпрати брат Кенет в замяна на този мъж. Брат Кенет е добър механик. Не искаме да го наранят, нали?

— Брат Кенет — повтори Спасителя. — Добър механик. Да. Той е добър механик.

— Почти стана време да излезеш пред хората — продължи мъжът. — Те пеят за теб.

— Да. Пеят. За мен. — Спасителя погледна юмрука си, който висеше във въздуха. Отвори го и отпусна ръка до тялото си. Заби поглед в пода, а лявото ъгълче на устата му се усмихваше и намръщваше в постоянен тик.

— Я виж ти, я виж ти! — намеси се брат Норман. — Хайде да приключваме с това, деца! Той се ядоса, а искаме да изглежда уверен!

Още двама души се появиха от сенките, хванаха Спасителя за ръцете и го обърнаха като марионетка, за да могат гримьорите да приключат работата си върху него.

— Ти си глупав еретик — каза мъжът с очилата на Роланд. — Явно много искаш да умреш.

— Ще видим кой ще живее и кой ще умре след шест часа.

— Бог е в Уоруик Маунтин. Живее близо до върха, където са каменовъглените мини. Виждал съм го. Докосвал съм го. Името ми е брат Тимъти.

— Браво на теб.

— Можеш да дойдеш, ако искаш. Можеш да се присъединиш към нас. Когато намерим Бог, ще разбереш как ще умрат злите в сетния час. Той все още е там и ни чака. Знам, че ни чака.

— Кога ще настъпи този сетен час?

Брат Тимъти се усмихна.

— Само Бог знае това. Но той ми показа как от небесата ще завали огън и в този дъжд ще се удави дори Ноевият ковчег. В сетния час всички несъвършенства и зло ще бъдат премахнати и светът отново ще бъде чист.

— Сигурно — отвърна Роланд.

— Да, сигурно е. Останах с Бог в Уоруик Маунтин за седем дни и седем нощи. Той ме научи на молитвата, която ще изрече в сетния час. — Брат Тимъти затвори очи, усмихна се блажено и започна да рецитира: — „Ето, тук е Беладона, феята от скалите, феята на ситуациите. Ето човека с трите жезъла, ето Колелото, ето едноокия търговец, а тази карта, която е обърната, е нещо, което той носи на своя гръб, но на мен не ми е позволено да го видя. Не намирам Обесения. Пазете се от смърт във вода.“ — Мъжът отвори очи, в които заблестяха сълзи.