Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Пикапът мина покрай танка и поредната бронирана кола, стигна до бордюра и продължи по рампата за инвалиди, за да влезе в търговския център през тъмно отворено пространство, на което някога се бяха намирали стъклени врати. Фаровете осветиха широка площ, от двете страни на която имаше отдавна плячкосани и опустошени магазини. Войници с автомати, пистолети и пушки направиха знак на пикапа да продължава напред. Стотици газени лампи горяха в централния коридор и в магазините и хвърляха трептящ оранжев блясък — като светлината на парти на Хелоуин — в сградата. Роланд видя стотици разпънати палатки, разположени на всяко празно пространство. Бяха оставили празна единствено пътеката, по която се движеше пикапът. Капитанът осъзна, че цялото Американското братство беше установило лагера си в търговския център. Пикапът зави и се озова в по-просторен атриум, през чиито таван влизаше светлина отвън. Роланд чу пеене и видя проблясъците на огън.

По негова преценка в атриума се бяха събрали около хиляда души, които пляскаха ритмично с ръце, пееха и се поклащаха около голям лагерен огън. Димът се извиваше през счупените оберлихти 33 33 Прозорец или система от прозорци, разположени на таван на помещение, капандура. на тавана. Почти всички имаха преметнати през рамо автомати и Роланд осъзна, че причината Спасителя да покани офицер от АНС тук беше да му покаже с каква войска и оръжия разполага. Роланд от своя страна прие поканата на вестоносеца, за да потърси слабо място в крепостта на Спасителя.

Пикапът не влезе в атриума, а продължи по друг коридор, който водеше началото си от него. От двете му страни също имаше плячкосани магазини, в които бяха разпънати палатки, варели с бензин и масло, щайги с консервирана храна и бутилирана вода, дрехи, оръжия и други провизии. Пикапът спря пред един магазин. Русокосият с пушката слезе от него и направи знак на Роланд да го последва. Капитанът видя счупените останки от табела над входа, на която някога беше пишело „КНИЖАРНИЦИ «Б. ДАЛТЪН»“, преди да влезе в магазина.

На касата, където двата касови апарата бяха размазани, горяха три газени лампи. Стените бяха овъглени и Роланд стъпваше върху останките на изгорели книги. Нито един том не беше останал по рафтовете или масите, всички бяха събрани и запалени. Още газени лампи горяха в задната част на магазина, където се намираше гише „Информация“. Мъжът с пушката бутна Роланд към затворената врата на склада, където друг войник на Американското братство, въоръжен с автоматична пушка, застана в бойна готовност. Като видя Роланд, свали оръжието, но махна предпазителя му.

— Стой! — нареди той и капитанът спря.

Войникът почука на вратата.

Някакъв нисък плешив човечец с лисича физиономия надникна през нея и се усмихна топло.

— Здрасти! Той е почти готов да те види. Иска да знае името ти.

— Роланд Кронингер.

Плешивецът прибра главата си обратно в стаята и затвори вратата. След малко я отвори рязко и попита:

— Евреин ли си?

— Не. — В следващия миг някой му махна качулката.

— Виж! — каза мъжът с пушката. — Кажи му, че са ни изпратили някакъв с болест!

— О. О, божке. — Плешивецът погледна страхливо към бинтованото лице. — Какво ти има, Роланд?

— Бях изгорен на седми…

— Той е лъжец със змийски език, братко Норман! — Дулото на пушката се притисна в твърдите образувания в главата на капитана. — Пипнал е Проказата на Сатаната!

Брат Норман се намръщи и изцъка състрадателно с език.

— Почакай минутка — каза той и отново изчезна в склада. Върна се, приближи се до Роланд и му каза: — Моля те, отвори си устата.

— Какво?

Пушката натисна главата му.

— Направи го.

Роланд изпълни нареждането. Брат Норман се усмихна.

— Така е добре. А сега си изплези езика. Я виж ти, май трябва да си смениш четката за зъби! — Плешивецът сложи малко сребърно разпятие на езика на капитана. — А сега задръж това в устата си за няколко секунди, става ли? Не го гълтай!

Роланд прибра езика си с разпятието и затвори уста. Брат Норман се усмихна тържествено.

— Това разпятие беше осветено от Спасителя — обясни той. — Много е специално. Ако си покварен, разпятието ще е черно, когато го извадим. И ако е такова, брат Едуард ще ти пръсне мозъка.

Очите на капитана се ококориха зад очилата му.

Минаха около четиридесет секунди.

— Отвори! — нареди с весел глас брат Норман.

Роланд отвори уста, бавно изплези език и зачака да види реакцията на мъжа.