Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Кръг от факли осветяваше нощта в периметъра на огромен паркинг на двадесет и четири километра от руините на Линкълн, Небраска. В средата на паркинга се намираше комплекс от тухлени сгради, свързани със закрити пътеки, с капандури и вентилатори, монтирани в големите им покриви. Отстрани на една от сградите, разположена по протежението на магистрала 77-Юг, се виждаха ръждясали метални букви, които гласяха „ТЪ ГОВСКИ ЦЕНТЪР ГРИЙНБРА ЪР“.

В западния край на паркинга присветнаха два пъти фаровете на джип. След около двадесет секунди се появи отговор с двойно присветване от един пикап с брониран преден прозорец, паркиран близо до един от входовете на търговския център.

— Ето го сигнала — каза Роланд Кронингер. — Да вървим.

Джъд Лори подкара бавно джипа през паркинга по посока на приближаващите фарове на пикапа. Гумите мачкаха тухли, метал, стари кости и други останки, които лежаха върху хлъзгавия от снега асфалт. На седалката зад Роланд седеше войник с автоматична пушка, а Лори беше въоръжен с .38-калибров револвер, който носеше в кобур на рамото. Капитанът не беше въоръжен. Той наблюдаваше как разстоянието между двете превозни средства постепенно се стопява. Джипът и пикапът бяха завързали бели флагчета на антените си.

— Няма да ви пуснат да си тръгнете жив оттам — каза съвсем спокойно Лори и хвърли бърз поглед на скритото зад качулката бинтовано лице на капитан Кронингер. — Защо се предложихте доброволец за това?

Закачуленото лице бавно се обърна към него.

— Защото си падам по силните усещания.

— Аха. Е, на път сте да ги получите… сър. — Лори прекара джипа покрай туловището на една изгоряла кола и натисна спирачката. Пикапът беше на около петнадесет метра и вече намаляваше. Двете превозни средства спряха на десет метра разстояние.

Не се забелязваше движение в пикапа.

— Чакаме! — провикна се Роланд през прозореца си и дъхът му излезе на пара през сбръчканите му устни.

Минаха няколко секунди, без да получат никакъв отговор. Накрая дясната врата на пикапа се отвори и от него слезе русокос мъж, облечен в тъмносиня шуба, кафяви панталони и ботуши. Той отстъпи с няколко крачки от вратата и насочи пушката си към предното стъкло на джипа.

— Спокойно — предупреди Роланд, когато Лори посегна към револвера си.

Още един мъж слезе от пикапа и застана до първия. Той беше слаб и с късоподстригана черна коса. Вдигна ръце, за да покаже, че не е въоръжен.

— Добре! — провикна се онзи с пушката, който започваше да се поизнервя. — Да направим размяната!

Роланд се страхуваше, но много отдавна се научи как да прогонва детето Роланд и да призовава сър Роланд, онзи приключенец в служба на Краля, който изпълняваше волята му, амин. Дланите му бяха изпотени под черните ръкавици. Той отвори вратата и слезе.

Войникът с автоматичната пушка го последва, застана отстрани на няколко крачки от него и насочи оръжието си към другия въоръжен мъж.

Роланд погледна назад към Лори, за да се увери, че глупакът няма да прецака всичко, и тръгна към пикапа. Чернокосият на свой ред тръгна към джипа. Очите му бяха неспокойни и се оглеждаха във всички посоки. Двамата мъже се разминаха, без дори да се погледнат. Онзи с пушката сграбчи Роланд за ръката по същото време, по което войникът на АНС блъсна заложника си в джипа.

Капитанът беше притиснат до пикапа с разперени ръце и крака и беше претърсен. След това мъжът го обърна към себе си и навря дулото на пушката си под брадичката му.

— Какво му има на лицето ти? — попита той. — Какво се крие под тези бинтове?

— Изгорях много лошо — отвърна Роланд. — Това е всичко.

— Не ми харесва! — Мъжът имаше дълга оредяваща руса коса и свирепи сини очи, подобно на някой маниак сърфист. — Несъвършенството е дело на Сатаната, хвала на Спасителя!

— Направихме размяната — каза Роланд. Заложникът от Американското братство вече беше вкаран в джипа. — Спасителя ме чака.

Мъжът застина за миг, защото не беше сигурен какво да направи. Лори подкара джипа назад, за да забърза приключването на сделката. Роланд не знаеше дали това е умен, или тъп ход от негова страна.

— Качвай се! — Войникът от Американското братство го блъсна в кабината, където беше смазан между него и едрия чернобрад шофьор. Пикапът обърна и се насочи към търговския център.

Роланд погледна през процепа в бронята на предното стъкло и видя, че фаровете осветиха още превозни средства, които пазеха крепостта на Американското братство: един брониран камион, на който едва се виждаше надписът на охранителна фирма „БРИНКС“, джип с монтирана картечница на задната седалка, тир с десетки амбразури, от които се подаваха цевите на пушка или картечница, изрязани в дългото метално ремарке, пощальонски камион с оръдейна кула отгоре, още коли и камиони и накрая онова, което заседна като кокоше яйце в гърлото на капитана — нисък и зловещ танк, покрит с многоцветни графити, които гласяха „БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ“ и „СПАСИТЕЛЯ Е ЖИВ!“ Оръдието на танка, забеляза той, беше насочено към караваната на полковник Маклин, в която Краля в момента беше на легло, повален от треска, която го беше покосила миналата нощ.