Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Забранено е да се влиза в тази тента — каза с хладен тон Роланд. — Можем да те разстреляме за тази волност.

— Исках да изненадам полковника.

Маклин свали пистолета. Алвин Мангрим не беше дошъл, за да го нарани. Човекът беше нарушил едно от най-важните правила на АНС, но отрязаната глава наистина беше хубав подарък. Сега, след като мисията беше изпълнена — Хейс беше мъртъв, АНС се беше сдобила с богата плячка от превозни средства, оръжия и бензин, и в редиците ѝ бяха постъпили около сто нови войници — Маклин изпита разочарование, точно както се случваше след всяка битка. Чувството беше като да желаеш някоя жена толкова силно, че чак топките да те болят от напрежението, а след като я получиш и можеш да правиш с нея каквото си искаш, да ти доскучае. Не самото получаване на жената беше важно, а вземането — на жени, земи или животи — което караше кръвта му да кипи.

— Не мога да дишам — каза внезапно той. — Не мога да си поема въздух. — Започна да вдишва, но явно не му беше достатъчно. Стори му се, че видя Войника сянка зад Алвин Мангрим, но когато примига, призракът изчезна. — Не мога да дишам — повтори и си махна шапката.

Нямаше коса, а скалпът му представляваше опустошен купол от кожни образувания, които приличаха на налепи върху изгнили стълбове. Опипа задната част на главата си, докато не намери ципа на маската. Махна я и вдиша през онова, което беше останало от носа му.

Лицето на Маклин беше обезобразена маса от дебели, подобни на краста образувания, които изцяло бяха скрили чертите му освен едното от пронизващите му сини очи, едната му ноздра и една цепка на мястото на устата му. Кожата под образуванията го изгаряше и сърбеше, а костите го боляха, сякаш бяха изкривени в нови форми. Не можеше да понесе отражението си в огледалото, затова не се поглеждаше, а когато палуваше с Шийла Фонтана, тя — както и другите жени, които последваха АНС — стискаше очи и извръщаше глава от него. Но Шийла Фонтана бездруго се беше побъркала, Маклин беше наясно с този факт. Вече ставаше единствено за чукане; жената пищеше посред нощ за някого на име Руди, който пропълзявал в леглото ѝ с мъртво бебе в ръце. Алвин Мангрим остана мълчалив за известно време, след което каза:

— Е, каквото и да е това, никак не те е пощадило.

— Донесе си подаръка — каза Маклин. — А сега се разкарай от тентата ми.

— Казах, че съм ти донесъл два подаръка. Не искаш ли да видиш другия?

— Полковник Маклин ти нареди да се махаш. — На Роланд никак не му харесваше този русокос кучи син и нямаше да има нищо против да го убие. Все още беше надрусан от всичките убийства. Усещаше миризмата на кръв в ноздрите си като някакъв сладък парфюм. През изминалите седем години Роланд Кронингер се беше превърнал в професор по убийствата, осакатяванията и мъченията. Когато Краля искаше да получи информация от пленник, той викаше сър Роланд, който имаше своя черна каравана, в която се пееха много песни под акомпанимента на вериги, воденични камъни, чукове и триони.

Алвин Мангрим отново се наведе към пода. Маклин насочи .45-калибровия си пистолет… но русокосият мъж вдигна малка кутия, завързана с яркосиня панделка.

— Ето — каза той и бутна подаръка си. — Вземи. Специално за теб.

Полковникът застина, хвърли бърз поглед към Роланд, остави пистолета наблизо и взе кутията. Със здравата си лява ръка разкъса панделката и вдигна капака.

— Направих я за теб. Харесва ли ти?

Маклин бръкна в кутията… и извади дясна китка, облечена в черна кожена ръкавица. Китката и ръкавицата бяха пронизани от петнадесет-двадесет пирона, забити така, че острите им върхове излизаха през дланта.

— Сам я издялах — каза Мангрим. — Добър дърводелец съм. Знаеш ли, че Исус също е бил дърводелец?

Полковник Маклин се загледа недоумяващо в приличащата на истинска дървена китка.

— Това някаква шега ли е?

Мангрим като че ли се обиди.

— Човече, бяха ми необходими три дни, за да я направя както трябва! Виж, тежи почти колкото една истинска и е балансирана толкова добре, че няма да личи, че е от дърво. Не знам какво се е случило с истинската ти, но сметнах, че тази ще ти хареса.

Полковникът се поколеба. Никога досега не беше виждал подобно нещо. Дървената китка, която беше вкарана в стегната ръкавица, приличаше на таралеж с тези пирони.

— Какво трябва да е? Папиемаше?

— Мне. Предполага се, че ще я носиш — обясни Мангрим. — На чукана си. Като истинска ръка. Виж, който погледне тази китка с тези пирони по нея, ще си каже: „Уха, този шибаняк просто не знае какво е болка!“. Ако някой говори зад гърба ти, просто ще го шамаросаш в лицето и ще му отнесеш устните. — Русокосият мъж се ухили доволно. — Направих я специално за теб.