Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Ти си луд — каза му Маклин. — Изгубил си си шибания ум! Защо, по дяволите, бих си сложил…

— Полковник — прекъсна го Роланд. — Този може да е побъркан, но мисля, че идеята му е добра.

— Какво?

Младият мъж дръпна качулката си. Лицето и главата му бяха скрити зад мръсни бинтове, закрепени с тиксо. Там, където намотките се разминаваха, се виждаха сиви образувания, които бяха твърди като броня. Бинтовете бяха плътно увити около челото, брадичката и бузите му и стигаха до краищата на танкистките му очила. Роланд отлепи една от лентите тиксо, развъртя около тридесет сантиметра бинт и го откъсна. Предложи го на Маклин.

— Ето — каза му той. — Закрепи на чукана китката.

Полковникът го изгледа така, сякаш смяташе, че си е изгубил ума, след което взе бинта и лентата тиксо и се зае със слагането на изкуствената китка на чукана на дясната си ръка. Най-накрая успя да я намести добре, с пироните от вътрешната страна.

— Чувството е странно — каза Маклин. — Сякаш тежи пет килограма. — Но освен странното усещане, новата дясна китка изглеждаше съвсем като истинска. Ако някой не знаеше, че е дървена, щеше да реши, че пироните са забити в истинска плът. Полковникът изпъна ръка и бавно замахна. Разбира се, сега не я беше прикрепил особено стабилно за чукана; ако смяташе да я носи, трябваше да я стегне здраво с дебело тиксо. Харесваше му как изглежда и изведнъж разбра защо — изкуствената китка беше перфектен символ на дисциплината и контрола. Ако един човек можеше да издържи подобна болка — дори символично, — то в такъв случай той имаше невероятна дисциплина и беше мъж, от който да се страхуваш и който да следваш.

— Трябва да носиш китката през цялото време — каза Роланд. — Особено когато преговаряме за провизии. Не мисля, че лидерът на което и да е селище ще издържи дълго време, след като я види.

Маклин беше като хипнотизиран от новата си ръка. Тя щеше да е опустошително психологическо оръжие, както и адски опасно оръжие в ръкопашен бой. Само трябваше да внимава, когато се чешеше по носа — или онова, което беше останало от него.

— Знаех си, че ще ти хареса — каза Мангрим, доволен от реакцията на полковника. — Сякаш си роден с нея.

— Това не те извинява за нахлуването в тентата, господине — скастри го Роланд. — Просиш си куршума.

— Не, не си го прося, капитане. Прося си да бъда произведен в сержант на механичната бригада. — Зелените му очи се плъзнаха от Роланд към полковник Маклин. — Много съм добър с машините. Мога да поправя почти всичко. Дайте ми частите и аз ще ги сложа по местата им. Също така мога да правя разни неща. Да, сър, ако ме произведеш в сержант на механичната бригада, ще ти покажа какво мога да направя за Армията на съвършенството.

Маклин се замисли и погледна безносото лице на Алвин Мангрим. Точно от такива мъже имаше нужда АНС. Този тук имаше кураж и не се страхуваше да поема рискове, за да получи каквото желае.

— Ще те произведа в ефрейтор — отвърна той. — Ако си вършиш добре работата и покажеш лидерски качества, ще те произведа в сержант на механичната бригада след един месец. Съгласен ли си?

Другият мъж сви рамене и стана.

— Мисля, че да. Ефрейтор е по-добре от редник, нали? Ще мога да давам заповеди на редниците, не е ли така?

— А един капитан може да нареди да ти гръмнат задника. — Роланд застана пред Мангрим. Двамата се гледаха очи в очи като две диви животни. На лицето на русокосия се появи тънка усмивка. Превързаната и гротескна мутра на младия мъж остана безстрастна. Най-накрая каза: — Ако отново влезеш в тази тента без разрешение, лично ще те застрелям… или може би ще предпочетеш екскурзия до караваната за разпити?

— Някой друг път. Сър.

— Докладвай на сержант Дрейгър в тентата на механичната бригада. Размърдай се!

Мангрим извади ножа си от бюрото. Отиде до мястото, където беше срязал тентата, за да се промъкне тук, и се наведе, но преди да изпълзи навън, погледна отново Роланд.

— Капитане? — каза с мек глас той. — На твое място щях да внимавам, докато се разхождам в мрака. Има много начупени стъкла навън. Може да се спънеш и да си отрежеш главата. Сещаш ли се какво имам предвид? — Преди Роланд да успее да отговори, Мангрим пропълзя през процепа и изчезна.

— Копеле! — кипна младият мъж. — Ще заповядам да го разстрелят!

Маклин се разсмя. Забавляваше се, когато видеше Роланд, който се контролираше до съвършенство и имаше емоциите на машина, да излиза от кожата си. Така чувстваше, че контролира положението.