Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Маклин не се тревожеше за него; той беше млад мъж, може би в средата на двадесетте си години, и погледът му не се откъсваше от Шийла Фонтана. Нямаше да направи нищо. Приближиха ги и други, които им крещяха, присмиваха им се и размахваха пистолети, пушки, ножове и дори байонети. Хвърляха камъни, бутилки и кутийки по тях, но макар да минаваха опасно близко, не ги улучваха.

— Не носете заразите си тук! — изкрещя един мъж на средна възраст, облечен в кафяв шлифер и вълнена шапка. — Ще ви убия, ако направите още една шибана крачка!

Маклин не се тревожеше и за него. Мъжете бяха изненадани от присъствието на Шийла Фонтана, но разпознаваше изписаната по лицата им похот, докато се скупчваха наоколо и извикваха заплахите си. Забеляза една слаба млада жена с гъста кестенява коса, чието тяло се беше изгубило в един жълт шлифер, а хлътналите ѝ очи гледаха Шийла със смъртоносна настоятелност. Тя държеше месарски нож и пипаше с пръст острието му. Маклин определено се притесняваше от нея и затова поведе Шийла настрани. Една празна кутийка го удари по главата и подскочи към земята. Някой се доближи достатъчно, за да наплюе Роланд.

— Продължавай да вървиш, продължавай да вървиш — нареди тихичко полковникът, чиито очи се присвиха и продължиха да оглеждат обстановката.

Роланд чу викове и подигравателен смях зад тях и погледна през рамо. Около тридесет-четиридесет боклукчии бяха изпълзели от дупките си, подскачаха напред-назад и пищяха като животни в очакване на предстоящата касапница.

Маклин помириса солена вода. Погледна през дъждовната мъгла и в другия край на лагера видя Голямото солено езеро, което се простираше до хоризонта. Миришеше някак си антисептично като коридорите на болница. Чуканът го изгаряше и направо вреше от инфекцията. Полковникът копнееше да го топне в лечебната вода, за да се покръсти в пречистваща агония.

Един едър и брадат тип с червена коса, облечен в кожено яке и работен комбинезон и със залепнала за челото му превръзка, застана пред Шийла. Той насочи двуцевка в главата на Маклин.

— По-далеч от това няма да стигнеш.

Шийла спря с ококорени очи и размаха белите гащички пред лицето му.

— Хей, не стреляй! Не желаем никакви неприятности!

— Този няма да стреля — заяви с лекота Маклин и се усмихна на брадатия мъж. — Виждаш ли, приятелю, насочил съм пистолет в гърба на младата дама. Ако ми отнесеш главата — и ако някой от вас, шибани тъпаци, застреля мен или момчето — пръстът ми ще се свие около спусъка и ще ѝ разкъса гръбнака. Вижте я, хора! Само я вижте! Няма никакви изгаряния по нея! Никъде! О, да, напълнете си очите, но не пипайте! Не е ли прекрасна?

На Шийла ѝ се прииска да си вдигне тениската и да направи едно добро цицено шоу за зяпачите. Ако военният герой се беше ориентирал към сводничеството, щеше да направи сериозни пари. Но цялото това преживяване беше толкова нереално, сякаш беше полетяла на крилете на едно ЛСД. Шийла осъзна, че се усмихва и е на път да се разсмее. Мръсните мъже с техните оръжия и ножове просто зяпаха, а зад тях стояха кльощави и мръсни жени, които я гледаха изпълнени с омраза.

Маклин видя, че се намират на около петнадесет метра от караваната „Еърстрийм“.

— Искаме да се видим с Дебелака — каза той на брадатия.

— Разбира се! — Другият мъж не свали пушката си. Устата му се изкриви саркастично. — Приема боклукчии по всяко време! Посреща ги с шампанско и хайвер! — Брадатият изпръхтя. — За кого, по дяволите , се мислиш, господинчо?

— Аз съм полковник Джеймс Маклин. Бях пилот във Виетнам, свалиха ме и прекарах една година в яма, пред която това място е като „Риц-Карлтън“. Военен съм, глупаво копеле! — Лицето на Маклин почервеня. Дисциплина и контрол, напомни си той. Дисциплината и контролът правят един мъж такъв. Той си пое две големи глътки въздух. Няколко души му се подиграха, а някой го наплю по дясната буза. — Искаме да се видим с Дебелака. Той е шефът тук, нали? Той е онзи с най-многото храна и оръжия?

— Разкарайте ги! — провикна се една дебела жена с къдрава коса, която размахваше дълга вилица за барбекю. — Не им щем проклетите зарази!

Роланд чу някой да дърпа плъзгача на пистолет и осъзна, че са насочили такъв в главата му. Потръпна, но бавно се обърна с широка усмивка на лице. Едно русокосо момче на неговата възраст, облечено в голямо яке на райета, беше завряло .38-калибров револвер между очите му.

— Вониш — каза хлапето, а мъртвешките му кафяви очи предизвикваха Роланд да направи нещо. Роланд стоеше съвсем спокойно, макар сърцето му да биеше като ковашки чук.