Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Ти си луд.

— Ще видим дали е така.

Вратата на караваната се отвори. Лори подаде глава навън.

— Добре. Влизайте. Но първо ще ми дадеш този пистолет.

— Няма да стане. Пистолетът остава с мен.

— Чу ли ме какво казах, господинчо?!

— Чух те. Пистолетът остава с мен.

Брадатият погледна през рамо към мъжа в караваната.

— Добре. Влизайте… и бъдете бързи!

Качиха се по стъпалата. Лори затвори вратата след Роланд и изолира виковете на шайката отвън. След това насочи пушката си в главата на Маклин.

Дебелак с изцапана от храна тениска и комбинезон седеше на масата в другия край на караваната. Косата му беше боядисана в оранжево и направена на трисантиметрови шипове. Брадата му беше изцапана в червено и зелено от храната. Главата му изглеждаше прекалено малка за гърдите и масивния му корем и имаше четири гуши. Очите му представляваха черни мънистени топчета в бледото му и отпуснато лице. В караваната бяха разхвърляни касетки с консервирана храна, „Кока-Кола“ и „Пепси“ в бутилки, бутилирана вода и около сто стека от по шест бири „Будвайзер“, натрупани до една от стените. Зад нея имаше оръжеен склад — рафт със седем пушки, едната от които разполагаше със снайперска оптика, стар автомат „Томпсън“, базука и различни пистолети, закачени на куки. На масата пред себе си беше изсипал малка купчинка от кокаина в шишенцето и търкаше част от него между дебелите си пръсти. На една ръка разстояние беше оставен „Люгер“, чиято цев беше насочена по посока на посетителите му. Дебелака вдигна кокаина до носа си и го помириса, сякаш душеше френски парфюм.

— Имате ли имена? — попита с почти момичешки глас той.

— Аз съм Маклин. Полковник Джеймс Б. Маклин, бивш офицер от военновъздушните сили на Съединените американски щати. Това са Роланд Кронингер и Шийла Фонтана.

Кемпка взе още малко кокаин и го остави да падне на масата.

— Откъде се взе това, полковник Маклин?

— От моите запаси — отговори Шийла. Тя смяташе, че вече е видяла всички отвратителни неща на света, но дори на слабата жълта светлина от двете газени лампи, които осветяваха караваната, едва понасяше гледката на Дебелака. Той приличаше на цирков изрод и от всяко от дългите му и дебели уши висеше обеца с диамант.

— И това ли е количеството на тези „запаси“?

— Не — отвърна Маклин. — Никак даже. Има още много кокаин и всякакви хапчета.

— Хапчета — повтори Кемпка. Черните му очи пронизаха полковника. — Какви хапчета?

— Всякакви. ЛСД. Ангелски прах. Болкоуспокояващи. Успокоителни. Амфетамини.

Шийла изпръхтя.

— Нямаш представа какво имаш, нали, господин военен герой? — Тя направи крачка към Кемпка и ръката на Дебелака хвана люгера за дръжката. — Черни красавици, оси, сини ангели, бенита, попърс и червени коктейли. Всичките са висококачествени.

— Така ли? Да не си била в бизнеса, млада госпожице?

— Да, бях. — Шийла огледа разхвърляната и претрупана каравана. — А ти в какъв бизнес си бил? Отглеждал си прасета ли?

Кемпка се опули насреща ѝ. След миг коремът му се разтресе, последван от гушите му. Цялото му лице се вълнуваше като чиния с желе, а пискливият му женствен смях излизаше измежду устните му.

— Хи-хи! — каза той. Бузите му почервеняха. — Хи-хи! Отглеждал съм бил прасета. Хи-хи! — Той махна с тлъстата си ръка към Лори, който също се насили да се засмее нервно. Кемпка спря да се хили и каза: — Не, скъпа, не съм отглеждал прасета. Притежавах оръжеен магазин в Ранчо Кордова, на изток от Сакраменто. За щастие, имах достатъчно време, за да взема част от стоката си и да се скрия, когато бомбите удариха Бей Ерия. Също така ми дойде идеята да посетя един малък хранителен магазин, докато пътувах на изток. Господин Лори беше продавач в моя магазин и двамата намерихме място, на което да се скрием за известно време в Елдорадо Нешънъл Форест. Пътят ни доведе тук и още хора започнаха да пристигат. Съвсем скоро създадохме малка общност. Повечето от тези хора идваха, за да се потопят в езерото. Смята се, че къпането в солена вода измива радиацията и те имунизира. — Дебелака сви тлъстите си рамене. — Може да е така, а може и да не е. Във всеки случай ми харесва да играя ролята на Краля на хълма и Кръстника. Ако някой не изпълнява заповедите ми, просто го прогонвам в територията на боклукчиите… или го убивам. — Дебелият мъж се засмя отново и черните му очи засияха развеселено. — Разбирате, че аз създавам законите тук. Аз, Фреди Кемпка от „Кемпкас Шутист Супермаркет Инкорпорейтид“. О, колко е забавно!