Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Казах, че искаме да се видим с Дебелака — повтори Маклин. — Ще ни отведете ли, или какво?

Брадатият се засмя гръмко.

— Много си смел за боклукчия! — Очите му прескочиха към Шийла Фонтана, огледаха тялото и гърдите ѝ и отново се върнаха на пистолета, който полковникът държеше.

Роланд бавно вдигна ръка пред лицето на русокосото хлапе, след което също толкова бавно я свали и бръкна в джоба на панталоните си. Пръстът на русия беше на спусъка. Роланд намери търсеното и го извади.

— Можете да оставите жената и няма да ви убием — каза брадатият на Маклин. — Просто си тръгнете и се върнете в дупката си. Ще забравим, че дори сте…

Едно малко пластмасово шишенце падна на земята до левия му ботуш.

— Давай — каза му Роланд. — Вдигни го. Помириши.

Мъжът се поколеба, изгледа останалите, които продължаваха да крещят, да се подиграват и да изяждат с поглед Шийла Фонтана. След това коленичи, взе шишенцето, което момчето му хвърли, махна му капачката и помириса.

— Какво, по дяволите …

— Искате ли да го убия, господин Лори? — попита русото хлапе, изпълнено с надежда.

— Не! Свали този проклет пистолет! — Брадатият отново помириса съдържанието на шишенцето и ококорените му сини очи се навлажниха. — Свали пистолета! — изкрещя той и хлапето неохотно се подчини.

— Сега ще ни заведеш ли при Дебелака? — попита Маклин. — Мисля, че ще иска да помирише, какво ще кажеш?

— Откъде намерихте тези лайна?

— Дебелака. Веднага.

Лори сложи капачката на шишенцето. Погледна останалите, хвърли поглед на караваната и се замисли за миг в опит да вземе решение какво да прави. Примига и на Роланд му стана ясно, че нямаше мощен компютър в главата на този човек.

— Добре. — Брадатият махна с пушката си. — Размърдайте си задниците.

— Убий ги! — изписка дебелата жена. — Не им позволявай да ни заразят!

— Слушайте, всички! — Лори беше опрял пушката в тялото си, а в другата си ръка стискаше здраво шишенцето. — Те нямат изгаряния! Искам да кажа… просто са мръсни! Не са като другите боклукчии! Поемам отговорност за тях!

— Не ги пускай вътре! — провикна се друга жена. — Не им е тук мястото .

— Мърдай — обърна се Лори към Маклин. — Ако опиташ нещо забавно, кълна се в Бог, че ще се превърнеш в един шибаняк без глава. Ясно?

Полковникът не отговори. Той бутна Шийла напред и Роланд го последва към голямата сребриста каравана. Няколко души тръгнаха след тях, включително и хлапето, чийто пръст го сърбеше да натисне спусъка на своя .38-калибров револвер.

Лори им нареди да спрат, когато стигнаха на три метра от караваната. Мина по няколкото тухли, които бяха наредени като стъпала до вратата, и почука на нея с приклада на пушката си. От вътре долетя писклив и тънък глас:

— Кой е?

— Господин Кемпка, аз съм, Лори. Трябва да видите нещо.

За известно време не последва отговор. После като че ли цялата каравана се разтресе и заскърца, когато Кемпка Дебелака — който, както беше научил Маклин от друг боклукчия, беше шефът на този разположен край езерния бряг лагер — отиде до вратата. Чу се прибирането на две резета. Вратата се отвори, но полковникът не можеше да види кой я беше отворил. Лори каза на Маклин да стои където е, след което влезе в караваната. Вратата се затвори. В момента, в който изчезна, викащите обиди и подигравки станаха по-шумни и отново полетяха бутилки и кутийки.

— Ти си луд, господин военен герой — каза Шийла. — Няма да се измъкнете живи оттук.

— Ако ние затънем, повличаме те с нас.

Жената се обърна към него, без да ѝ пука за пистолета. Очите ѝ пламтяха от гняв.

— Тогава ме убий, господин военен герой. В мига, в който дръпнеш спусъка, тези надървени копелета ще те разкъсат на парчета. И кой е казал, че можеш да използваш запасите ми, а? Това, което хвърляш наоколо, е висококачествена колумбийска захар, човече!

Маклин я дари с тънка усмивка.

— Обичаш да поемаш рискове, нали? — Не изчака да получи отговор, защото вече знаеше какъв ще е той. — Искаш ли храна и вода? Искаш ли да спиш с покрив над главата, без да се страхуваш, че някой може да те убие през нощта? Искаш ли да се изкъпеш, а не да спиш в собствените си лайна? Аз искам всички тези неща, както ги иска и Роланд. Не ни е мястото при боклукчиите, мястото ни е тук и това е един риск, който трябва да поемем.

Шийла поклати глава и макар да беше бясна, че ще изгуби запасите си, знаеше, че полковникът е прав. Хлапето от своя страна беше показало колко е умно, като предложи това.