Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— По-добре се върни — настоя Роланд. — Ще си в безопасност с нас.

В безопасност, повтори саркастично наум Шийла. За последно беше в безопасност в детската градина. Избяга от дома си на седемнадесет с един барабанист в рок банда, отиде в онази странна дупка Холивуд и мина през няколко фази: работи като сервитьорка, стриптийзьорка, масажистка в салон на „Сънсет Стрип“, снима се в два порнофилма и накрая заживя с Руди. Светът се беше превърнал в ненормална въртележка от кока, попърс и пишки без лица, но дълбоката истина беше, че всичко това ѝ харесваше. Тя не беше от хората, които хленчеха за онова, което е можело да се случи в живота им, и не пълзеше на колене, за да моли за прошка; обичаше опасностите и тъмната страна на нещата, където се криеха нощните създания. Безопасността беше скучна и постоянно си повтаряше, че животът е само един, така че защо да не се размажеше както трябва?

Въпреки това не смяташе, че като си размята фустата пред тези пълзящи изроди, ще се случи нещо много забавно.

Някой се изкикоти в мрака. Някой луд, който я очакваше, и този смях беше достатъчен, за да вземе решение.

Шийла се обърна и се върна при хлапето и едноокия военен герой. Вече беше измислила начин да вземе пистолета и да им пръсне главите на двамата. Оръжието щеше да ѝ помогне да стигне до факлите край езерото.

— Падни на ръце и колене — нареди ѝ Маклин, чиито очи блестяха над мръсната му брада.

Шийла се усмихна едва и остави раницата си да падне на земята. Какво, по дяволите? Нямаше да е по-лошо от останалите мъже на „Сънсет Стрип“. Но не ѝ се искаше да му се дава толкова лесно.

— Бъди спортсмен господин военен герой — каза тя с ръце на кръста. — Защо не пуснеш хлапето първо?

Маклин погледна момчето, чиито очи зад очилата като че ли щяха да изскочат от орбитите си. Шийла разкопча колана си и започна да събува леопардовите си дънки, като ги плъзна бавно по ханша, бедрата си и накрая ги свали през каубойските си ботуши. Не носеше бельо отдолу. Падна на ръце и колене, отвори раницата и извади шишенце с черни красавици. Лапна едно хапче и каза:

— Хайде, побързай скъпи! Студеничко е!

Маклин неочаквано се засмя. Тази жена имаше кураж и макар да нямаше представа какво ще правят с нея, след като приключеха, разбра, че е от тяхната порода.

— Давай! — обърна се към Роланд. — Бъди мъж!

Момчето беше много изплашено. Жената го чакаше и Краля искаше да го направи. Осъзна, че това е важен ритуал от възмъжаването на Кралския рицар. Тестисите му бяха на път да експлодират, а тъмната мистерия между бедрата на Шийла го привличаше като някакъв хипнотичен амулет.

Боклукчиите допълзяха по-близо, за да гледат церемонията. Маклин седна, за да се наслади на гледката от първия ред. Очите му бяха замъглени и напрегнати. Постоянно местеше дулото на автоматичния пистолет под брадичката си.

Чу кух смях точно над лявото си рамо и разбра, че Войника сянка също се наслаждаваше на случващото се. Войника сянка беше дошъл от Блу Доум Маунтин заедно с тях, беше вървял зад тях и често изоставаше, но винаги беше там. Войника сянка харесваше момчето; Войника сянка смяташе, че момчето притежава инстинктите на убиец, които се развиваха с времето. Войника сянка беше казал на Маклин през тихите часове на нощта, че дните за водене на война още не са приключили. Тази нова земя щеше да се нуждае от воини и военачалници. Хора като Маклин отново щяха да са много необходими… сякаш е имало времена, когато не са били. Войника сянка му каза всичко това и той повярва.

И тогава Маклин се разсмя заради гледката пред него, смехът му се сля с този на Войника сянка и двата зазвучаха като едно.

На повече от три хиляди и двеста километра разстояние Сестрата седеше пред камината. Всички други бяха заспали на пода в стаята и беше неин ред да поддържа огъня, като трябваше да внимава хем да не излезе от огнището, хем да не изгасва жаравата, за да не хабят клечки кибрит. Газовата печка беше намалена, за да пести намаляващите им запаси от газ и студът беше започнал да се прокрадва през пукнатините в стените.

Мона Рамзи говореше насън. Съпругът ѝ се обърна и я прегърна. Старецът беше като мъртъв за света, Арти спеше върху легло от вестници, а Стив Бюканън хъркаше като дъскорезница. Но Сестрата беше обезпокоена от хриптенето на Арти. Беше забелязала, че се държи за ребрата, но той я увери, че е добре, че от време на време не може да си поеме въздух, но иначе — както сам се изрази — е „като чисто нов“.