Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— В какво? — попита Суон.

— Кой знае? — Старата жена сви рамене. — О, светът няма да свърши. В началото си помислих точно това. Но светът също е силен. — Тя вдигна кривия си пръст, за да подчертае думите си. — Дори всички хора във всички големи и малки градове да умрат, дори всички дървета и посеви да почернеят, дори облаците да засенчат завинаги слънцето, светът ще продължи да се върти. О, Господ завъртя много бързо този свят, така е! И даде много силни души и умове на много хора… хора като теб , може би. И като приятеля ти.

На Суон ѝ се стори, че чу кучешки лай. Не беше много силен и не можеше да бъде сигурна, че не е бил просто вятърът. Стана, погледна през един от прозорците, а после и през друг, но не успя да види нищо.

— Чу ли кучешки лай?

— А? Не, но ти вероятно си чула. През града постоянно преминават бездомни кучета. Търсят храна. Понякога оставям няколко хапки и купичка с вода на стъпалата на верандата. — Леона побърза да сложи още дърва в камината, за да не загасне жаравата.

Суон отпи нова глътка вода от чашата си и реши, че зъбите ѝ няма да спечелят битката с царевичните кексчета. Тя взе едното от тях и попита:

— Може ли да отнеса тази вода и това кексче навън?

— Разбира се, направи го. Уличните кучета също трябва да се хранят. Внимавай вятърът да не те отнесе.

Суон отнесе кексчето и чашата с вода на стъпалата на верандата. Вятърът беше по-силен отколкото през деня и вдигаше вълни от прах. Халатът ѝ заплющя около нея. Тя остави храната и водата на едно от долните стъпала и се огледа във всички посоки, като прикри очите си от прахта. Нямаше никаква следа от куче. Върна се на мястото, на което беше комарникът, и остана там за момент. Тъкмо щеше да се прибира вътре, когато ѝ се стори, че забеляза плахо движение отдясно. Зачака и започна да трепери.

Най-накрая различи една сива фигура, която се приближи до нея. Малкия териер спря на около три метра от верандата и помириса земята с рошавата си муцуна.

След това подуши въздуха в опит да улови миризмата ѝ. Вятърът рошеше късата му прашна козина. Териерът вдигна глава, погледна я и потрепери.

Суон изпита дълбоко съжаление към животното. Не знаеше откъде е дошло, но се виждаше, че е изплашено и няма да се доближи до храната, макар тя да стоеше далеч от нея. Териерът внезапно се обърна и се стрелна в мрака. Детето разбра, че животното вече нямаше доверие на човешките същества. Погледна за последно храната и водата и се върна обратно в къщата.

Огънят продължаваше да гори. Леона беше застанала пред него и си топлеше ръцете. Джош зарита с крака и захърка по-силно под одеялото си, след което отново се успокои.

— Видя ли кучето? — попита старата жена.

— Да, госпожо. Но не дойде да вземе храната, докато бях отвън.

— Определено няма да го направи. Вероятно е много гордо, не мислиш ли? — Леона се обърна към Суон и закръглената ѝ фигура беше очертана от оранжева светлина. Детето искаше да ѝ зададе един въпрос, който ѝ хрумна, докато беше във ваната:

— Не искам това да прозвучи грубо, но… вие вещица ли сте?

Леона се разтресе от дрезгав смях.

— Ха! Казваш каквото мислиш, нали, дете? Е, няма проблем! Това е нещо много рядко срещано в наше време!

Суон не промълви нищо, защото очакваше старата жена да ѝ каже още нещо. Когато не го направи, продължи:

— Въпреки това искам да знам. Такава ли сте? Мама казваше, че всеки, който вижда други измерения или бъдещето, е лош, защото тези неща идвали от Сатаната.

— Наистина ли е казвала това? Е, не знам дали мога да се нарека вещица, или не. Може и да съм някое от тези неща. Но определено ще съм първата, която ще ти признае, че не всичко, което съм предвидила, се е случило. В интерес на истината имам много нисък процент на познаваемост за гадателка. Смятам, че животът е като един от онези големи пъзели, които трябва да наредиш, а не знаеш как да го направиш — просто се налага да нареждаш част по част, опитваш се да слагаш грешни части, където не им е мястото, и се изморяваш толкова много, че ти иде да наведеш глава и да заплачеш. — Леона сви рамене. — Не казвам, че пъзелът вече е нареден, но може би имам дарбата да виждам коя е следващата част, която ще пасне. Не през цялото време, трябва да отбележа. Само понякога, когато тази следваща част наистина е много важна. Предполагам, че Сатаната би искал да разпръсне тези части, да ги изгори и да ги унищожи. Не мисля, че Рогатия би се зарадвал да види пъзела подреден, чист и красив, а ти?