Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Наричат се карти „Таро“ — обясни Леона. — Този комплект датира от двадесетте години и всеки цвят е бил нанасян на ръка. Не са ли много красиви?

— Да — въздъхна момиченцето. — О… да .

— Седни тук, дете… — старата жена докосна единия от столовете — … и да видим какво ще предвидим. Става ли?

Суон се поколеба, защото още не беше сигурна, но като че ли беше хипнотизирана от красивите и мистериозни фигури на тези вълшебни карти. Тя погледна лицето на Леона Скелтън и седна на стола, който като че ли беше направен точно за нея.

Старата жена зае стола срещу нея и премести газената лампа вдясно.

— Ще направим нещо, което се нарича Келтски кръст. Това е един от начините, по който се нареждат картите, за да могат да ти разкажат история. Тази история може да не е много ясна, може да не е лесна, но картите ще се наредят една до друга като онзи пъзел, за който говорихме. Готова ли си?

Суон кимна и сърцето ѝ се разтуптя. Вятърът фучеше и виеше навън и за момент ѝ се стори, че чу зловещ глас в него.

Леона се усмихна и затърси сред картите точно определена. Намери я и я показа на детето.

— Тази карта ще си ти, а другите ще изградят история около теб. — Старата жена остави картата на масата пред Суон. Тя беше в рамка от злато и червено, а рисунката беше на младеж с дълга златиста пелерина и шапка с червено перо, който държеше тояга с увита зелена лоза около нея. — Това е „Паж Жезли“: дете, което все още има да извърви дълъг път. — Леона бутна останалите карти пред детето. — Можеш ли да ги разбъркаш?

То не знаеше как се бъркат карти и поклати глава.

— Е, в такъв случай просто ги размеси. Размеси ги хубавичко, много хубавичко, и докато го правиш, се замисли сериозно къде си била, коя си и къде искаш да отидеш.

Суон изпълни нареждането и картите се плъзнаха навсякъде. Лицата им бяха притиснати в масата и се виждаха единствено златните им гърбове. Тя се съсредоточи върху нещата, които ѝ каза Леона, и се замисли сериозно, доколкото това ѝ беше възможно, тъй като вятърът навън продължаваше да я разсейва. Най-накрая старата жена каза:

— Така е добре, дете. А сега ги събери отново в тесте, с лицето надолу. След това го раздели на три купчини и ги сложи от лявата си страна.

Суон изпълни инструкциите. Леона посегна с ръка, която изглеждаше грациозна на слабата оранжева светлина, взе купчините и отново ги събра в тесте.

— Сега ще започнем историята. — Старата жена постави първата карта с лицето нагоре направо върху „Паж Жезли“. — Това те покрива. — На картата беше нарисувано голямо златно колело с фигури на мъже и жени като спици в него, някои от тях бяха с весели изражения в горната му част, а другите под него притискаха ръце в лицата си от отчаяние. — „Колелото на съдбата“ — то винаги се върти, носи промяна и разгръща Съдбата. Това е средата, в която се намираш. Може би нещата около теб се движат и обръщат, макар все още да не го знаеш.

Следващата карта беше сложена до „Колелото на съдбата“.

— Това ти е на пътя — обясни Леона — и представлява силите, които са срещу теб. — Тя присви очи. — О, божичко. — Картата беше в рамка от абанос и сребро. Нарисуваната на нея фигура беше почти изцяло в черна пелерина и качулка освен бялото, подобно на маска ухилено лице. Очите ѝ бяха сребърни… но в челото ѝ имаше трето алено око. В горната част на картата беше написано с красиви и вити букви…

— „Дяволът“ — прочете Леона. — Разрушението е отприщено. Както и невероятната жестокост. Трябва да си нащрек и да се пазиш, дете.

Преди Суон да успее да поиска повече информация за тази карта, която я накара да потрепери, старата жена сложи следващата върху другите две.

— Това е на главата ти и показва за какво копнееш. „Асо чаши“ — мир, красота, копнеж за разбирателство.

— Това не съм аз ! — заяви засрамено Суон.

— Може би още не. Но един ден. — Следващата карта беше сложена под отвратителния Дявол. — Това е под теб и показва какво си преживяла, за да стигнеш дотук. — На картата беше нарисувано брилянтножълто слънце, но беше обърната с главата надолу. — Слънцето означава самота, несигурност… загуба на някого. Може би загуба на част от теб. Краят на невинността. — Леона ѝ хвърли бърз поглед и отново заби глава в картите си. Следващата карта, петата поред от разбърканото тесте, беше сложена вляво от „Дяволът“. — Това е зад теб, влияние, което си загърбила. — Изображението беше на стареца, който държеше фенера със звездата в него, но той също беше обърнат с главата надолу. — „Отшелникът“. Когато е обърнат с главата надолу, означава затваряне в себе си, скриване, забравяне на отговорностите. Всички тези неща са отминали. Сега се разкриваш пред света — за добро или за лошо.