Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Няма да стоя дълго, но ще хапна малко, за да не те обидя… Боб, нали?

— Черен.

— Ухае прекрасно. Напомня ми за боба, който приготвяха в стопанството на чичо ми и леля ми, мир на душите им, стига да намерят мир след това, което сториха с имота им.

Клаудия не искаше да знае, но монахинята продължи невъзмутимо:

— Бяха засадили двеста портокалови дръвчета и те раждаха огромни плодове — най-сладките, които съм яла през живота си. Един ден пристигна някакъв тип от правителството и съобщи, че държавата ще засее на това място захарна тръстика. Те му обясниха, че почвата не е подходяща, но дойдоха булдозери и изкорениха портокаловите дръвчета, за да отглеждат захарна тръстика… която така и не порасна.

— Урсула — каза Клаудия. — Ще ми направиш ли една услуга?

— Стига да е във възможностите ми…

— Не ми разказвай повече такива истории.

— Извинявай.

— Просто вече не издържам — тя се отпусна на един стол. — Направо ще полудея.

— Какво се е случило?

— Всичко ме потиска. Двойственият живот, който водя, ме убива. Не мога да бъда курва и светица едновременно. На ръба на шизофренията съм. Сутрин ставам и слушам Хилдегард на касетофона, докато чета забранени книги. Следобед се гримирам и излизам да проституирам. Уверявам те, че повече не издържам.

— Каква глупачка съм. Дойдох да ти съобщя хубави новини, а точно това не правя — стана от стола и се приближи до етажерката с книги. — Говорих с няколко монахини и мисля, че можем да ти помогнем.

Клаудия мълчеше.

— Стига да не предпочиташ досегашния си живот — добави тя.

— Вече ти казах, че ми писна да се чукам с непознати типове.

— Не е нужно да си толкова натуралистична — огледа претъпканата с книги етажерка. — Готова ли си да работиш каквото и да е?

— Да, стига някой да се грижи за Давид. Сега го гледа учителката, но трябва да й плащам в натура… Перилен препарат, сапуни и такива неща. Ако сменя работата си, вече няма да мога да разчитам на нея.

Монахинята извади една книга.

— Е, не се отчайвай. Мисля, че въпросът с момчето ще бъде решен — тя прелисти томчето. — „Нещата, които се виждат в небето“ 61 61 „Модерен мит. Нещата, които се виждат в небето“ (1958), книга на Карл-Густав Юнг. — Б.пр. … Юнг не беше ли психолог?

— Бивш ученик на Фройд.

— И е писал за летящи чинии? — погледът й се плъзна по страниците и се спря върху един подчертан абзац. — „Нищо не подхранва толкова слуховете и паниката, колкото невежеството…“ Разбира се, цитат, който може да се отнася за нещо повече от явлението НЛО… „Първото наложително условие за ясновидска мълва, различена от обикновена мълва, винаги е наличието на необичайна емоция. Усилването му обаче и прерастването му във видение и в бълнуване на сетивата блика от една по-силна емоция и следователно има по-дълбок произход…“ Досещам се. Увлякла си се по психология на виденията.

— Много умно.

— И до какво заключение си стигнала? Луди ли сме, или какво?

— Много видения са реални, но природата им е толкова различна от всичко познато, че поради невъзможността да ги обясним, смятаме, че не съществуват.

Монахинята върна книгата на мястото й.

— Твърдят, че Юнг е бил полуеретик.

— Не полу, а пълен еретик — съгласи се Клаудия. — Според него мандалите и НЛО са свързани с Бог.

— Надявам се сега да не вземеш да станеш атеистка.

— Не се тревожи. Щом не си станал безбожник, след като си учил в тази страна, няма да станеш такъв дори и в следващия си живот… а аз издържах това изпитание.

Момче, налей ми нещо — ракия, шльокавица, циан калий, спирт за горене, каквото имаш; няма да си тръгна оттук, докато не се натряскам. Е, как искаш да се успокоя, човече? Знаеш ли какво е да търсиш една жена цяла година и да я откриеш на пиацата? Направо ми падна ченето! Още утре ще отида в Гуанабакоа да ме пречистят. Да не се казвам Хилберто, ако не си избия тази жена от главата… Нищо в тази страна не ми върви както трябва. Може би лошият ми късмет има нещо общо с този проклет остров… Казах ли ти за посолството? Както предполагах — хиляди желаещи да се махнат. И знаеш ли какво? Беше партенка. Никакви мини в Австралия. Добре че успях да отворя паладара 62 62 Паладар — термин, използван изключително в Куба, за обозначаване на ресторант, отворен и управляван от частно лице. — Б.пр. си. Ако не беше той, щях да се обеся на някое дърво… Фасулско е, приятел. Всичко е контрабанда, но добре организирано. Шикарен бизнес, като на мафиотите. Представи си двор, пълен с дървета, с приглушена музика и маси с цветни плочки. Дори изнамерих лампи с абажур, като онези, които имаше педеругата, дето избяга през Мариел… Не, този беше пълна отрепка. Говоря за актьора, той беше много фин мъж. Как се казваше лампата, която имаше в трапезарията си? „Тифани“! Е, абажурът на моите е пластмасов, но трябва да го пипнеш, за да разбереш. Липсва ми единствено украса на стените. Слушай, ти можеш да ми измайсториш нещо. Ще ти платя в зелено, разбира се… Намерих си съдружник, който е управител на дипломатически магазин. От него купувам с долари стоката, която после препродавам. Наех Кача, активистката от комитета. Не, човече, отдавна се е отказала от комунизма. Сега е на страната на „доларите“ и е страхотна готвачка. Знаеш ли как се реших да й предложа работата? Веднъж, докато бяхме дежурни в комитета, тя ми каза: „Това вече не е революция, Хилбертико, това е инволюция“. Дори на най-глупавите хора понякога им идват блестящи мисли. И още там, в три след полунощ, сключихме сделка. Тя продължава да се преструва, че „сме социалисти, напред и все напред“, но живее от гущерите, които й давам… Паладарът ми е златна мина. Печеля достатъчно — за себе си, за да плащам на Кача и да купувам още стока от приятелчето в дипломатическия магазин. Разбира се, само който има долари, може да се храни в ресторанта ми. Съжалявам много, но трябва да правим жертви, както казва Върховният комедиант 63 63 Игра на думи с испанските comandante (команданте) и comediante (комедиант). — Б.пр. , а сега, когато станах частник, не вярвам дори на майка си… Не си тръгвай, приятел, остани още малко. Всъщност и двамата сме прецакани. Предполагам какво си мислиш, но те уверявам, че аз съм много по-зле. Поне твоята мацка не е запалила червения фенер като моята. Едно е да се раздели с теб, и друго — да те зареже, за да стане курва. Мисля, че трябва да си направя посвещение или поне молитва за главата. Може би някой амулет, дори и малък, няма да ми дойде зле — един Елегуа 64 64 Главен ориша в религията йоруба, олицетворение на случайността и смъртта. — Б.пр. или нещо подобно. За всеки случай поставих петела на Осун 65 65 Божество в религията йоруба, пазител на дверите; изобразяван е като петел или гълъб, поставен върху пиедестал. — Б.пр. в двора. Така мога да го наблюдавам, за да не ме изненадат неподготвен, защото само това ми липсваше — ченгетата да влязат в къщата и да открият какво държа в килера… Все е нещо. Не знам какво друго да измисля, за да се отърва от тази лоша сянка. Като нищо някой ден и аз ще се кача в някоя лодка и няма да спра, докато не стигна до „Малекон“ и Деветдесета…