Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Сега имаше доста продукти — всичките, които се бяха натрупали за почти цял месец: около два килограма захар, четвърт килограм сол, седем яйца, два килограма и седемстотин грама ориз, двеста и осемдесет грама пръжки, двеста и осемдесет грама черен боб, един сапун и половин литър олио. В месарницата я очакваше дажбата месо, полагащо й се за последните две деветдневия: триста и четирийсет грама обемно мляно месо и двеста двайсет и пет грама фрикадели. Освен това й оставаше половин килограм традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие.

Клаудия си спомни колко шокирани от тази терминология останаха две журналистки — колумбийка и испанка, — които бяха на посещение в музея. Двете дочуха разговора между Клаудия и една нейна колежка, оплакваща се от закъснението, с което се разпределяше месото през последното деветдневие. Изпълнени с любопитство, жените се приближиха, за да ги попитат, и Клаудия реши да се позабавлява.

— Да предположим чуеш, че продават традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие — обърна се тя към испанката. — Ти за какво ще си помислиш, че става дума?

Жената се замисли за няколко секунди.

— Ами че продават птица, която е била отглеждана свободно в някое място. А деветдневието 26 26 В католическата религия деветдневието е посветено на определен култ. — Б.пр. са молитвите, нали? Но не знам какво общо има едно пиле с църквата.

— Не е ли пиле, което всички могат да ядат и което е талисманът на някой бейзболен мач? — намеси се колумбийката.

Клаудия и приятелката й се превиваха от смях. Най-забавната част обаче дойде, когато споменаха за обемното мляно месо. Испанката помиеш, че става дума за пикадильо, дъъълго като свинска наденица, докато колумбийката, току-що пристигнала от Маями, помисли, че е „огромно плато с пикадильо, като онези, които сервират в ресторантите в Малка Хавана 27 27 Популярен район в Маями, в който живеят предимно кубински имигранти. — Б.пр. “.

— Блажени са наивните, защото няма да страдат — прошепна Клаудия.

И им обясни, че традиционното пилешко е дажбата пилешко, полагаща се на всички. Наричаха го така, за да го различават от диетичното пилешко — малка допълнителна порция, която можеха да купят възрастните хора и някои болни. Фразата обемно мляно месо — и тук Клаудия заговори с поучителен тон — трябвало да се приеме като принос на карибския социализъм към поетичните течения на XX век. Ставало дума за антифраза, за фигура от риториката, която се употребява с противоположно значение на основното. С други думи, обемното мляно месо в действителност е „намалено“. Това, което преди е било нормално мляно месо, сега съдържало малко количество истинско месо и голямо количество странни смлени продукти, като кокали, хрущяли и други, които още не били уточнени. Оттам произлизало научното име, с което кубинците назовавали тази кулинарна находка: НЯО (Неидентифициран ядлив обект). Що се отнасяло до деветдневието, така наричали дажбата месо, която се полагала на всеки девет дни. Истинска утопия, разбира се — понякога минавали месеци, но месото не се появявало нито дори ако го призовавали в духовните центрове… Даже не си направи труда да ги попита какво мислят за думата фрикадели. И без това не би успяла да им ги опише. Ставаше дума за една отвратителна паста с вид на месо, приготвена бог знае от какви тайни продукти, чийто състав не бяха успели да разгадаят дори най-вещите домакини.

Докато вървеше с покупките към стаичката си, спомни си почти с носталгия за онзи следобед. Журналистките ги поканиха да изпият по едно дайкири и четирите отидоха във „Флоридита“. Разделиха се като най-големи приятелки.

— Клаудия.

Усети парфюма още преди да се обърне.

— Откога не сме се виждали! — двете с Елена се разцелуваха. — Някой твой роднина ли е пристигнал?

— Защо питаш?

— Не се преструвай, Елена. Погледни си само дрехите.

— Трябва да се обличам добре заради новата си работа.

— Не само да се обличаш, но също да ухаеш и да носиш хубави обувки — каза Клаудия, като я огледа подробно. — Къде работиш? В Централния комитет?

— Студено, студено…

— В някое посолство?

— Топло.

— В дипломатически магазин?

— Горещо, още малко и ще се опариш.

— Стига с тези гатанки и ми кажи най-после.

— Първо трябва да поговорим.

— Защо е тази тайнственост?

— Ще видиш — и тя добави с поверителен тон: — Може дори да те уредя… макар че нямаш нужда. Казаха ми, че ти е провървяло с онзи занаятчия.