Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Благодаря ти. Сигурно е отвратителен.

— По-скоро ми благодари, че не ти предлагам бифтек от бърсалка за под.

Мавърката я изгледа.

— Това е метафора, нали?

— Кое?

— Това за бифтека от бърсалка за под.

— Каква ти метафора! Да не мислиш, че правя поезия от глада? Би трябвало да съм откачила.

— Тогава ми обясни.

— Наистина ли не знаеш?

Мавърката поклати отрицателно глава.

— Та цяла Куба го знае…

Момченцето изпусна биберона и опита да се обърне в леглото.

— Знае какво?

Майка му го постави да легне по корем и започна да го потупва по дупето, за да го приспи.

— Историята. Случило се малко след като отвориха „Сиърс“…

Имаше предвид едни стари помещения, които бяха принадлежали на американската верига от универсални магазини „Сиърс“. В продължение на години сградата, която още се издигаше в близост до Капитолия, беше използвана за склад. Внезапно се разнесе новината, че там ще отворят голям супермаркет, където ще продават — о, чудеса — свободно, с една дума, без купони, всякакви хранителни продукти, които бяха само за износ или се предлагаха на туристите: мармалад от манго, консерви с кълцано месо, сок от ананас и гуанабана, настърган кокос в сироп, каракуда, сирене „Грюйер“, пръчки от гуаяба, филе от калкан, портокалово сладко… Именно тогава много млади хора видяха за първи път храни, принадлежащи към традиционната кубинска кухня, за които бяха чували от разказваните като легенди истории.

Магазинът отваряше на обяд, но опашките започваха от шест часа сутринта. Цените бяха високи, но гладът беше по-силен от тях. Постепенно разписанието на опашките се изтегли по-рано. Човек трябваше да отиде в пет сутринта, после в четири и половина, после в три… Семействата започнаха да дежурят на смени. Например бащата можеше да отиде в два след полунощ, а към осем да бъде сменен от сина, който на свой ред да бъде сменен от майката половин час преди полицаите — с пистолет на колана — да махнат тежката верига и да започнат да пускат хората на групи от по двайсет, по трийсет души или по колкото те решаха.

Мнозина припадаха по средата на опашката — от глад, от жажда или от дългите часове на чакане под яростното слънце. И точно оттук започваше разказът на Нубия.

Един ден някой казал, че на няколко пресечки оттам някакъв мъж продавал хляб с бифтек на относително умерена цена. Веднага неколцина души от опашката се мобилизирали. Отишли на посочения адрес — като предварително обяснили на чакащите след тях, че няма да се бавят — и се върнали със съответните пакети, което накарало онези след тях да направят същото. Бифтекът доста трудно се дъвчел, особено заради жилите, които оставали между зъбите; може би — предположили някои — защото ставало дума за нискокачествен продукт, шкартиран от преработвателното предприятие.

— След петнайсет дни арестуваха мъжа — каза Нубия, докато местеше вентилатора, за да разхлади детето. — Но не можаха да го обвинят в престъпление срещу държавата, защото се установило, че между филиите е нямало месо, а парчета от бърсалка за под. Наложило се да го обвинят в „измама“.

— Но как може да се сбърка парцал с бифтек? Това е невъзможно!

— Ти само виж моя бифтек от грейпфрут.

Нубия се доближи до малката печка.

— Погледни, това са грейпфрутите, които купих от китаеца… Всъщност корите — тя й ги показа. — Сварих ги малко, за да омекнат. Сега ще ги поръся с много лимон и с малко оцет, за да им отнема горчивината, ще ги изпържа в олио и готово.

— Извинявай, Нубия, но това сигурно има ужасен вкус.

— Не се оплаквай, за да не ти сервирам парцал.

— Още не си ми казала какво е направил онзи тип, за да накара хората да му повярват.

— Не е било много трудно. Месото, което ни продават, не се различава много от бърсалка. Има жили и е нарязано на тънки парчета.

— Но вкусът…

— А, формата и съдържанието. Маркс сигурно щеше да е щастлив да живее на това място. Щеше да открие нови философски противоречия, за да разшири теориите си за историческия материализъм.

— Нубия, не ставай лоша.

— Добре — тя постави една от корите във врящото олио. — Сега ще ти обясня…

И Мавърката чу прехласната тази приказка от „Хиляда и една нощ“.

Първото условие е да имаш душа на артист. Трябва да знаеш как да нарежеш бърсалката по такъв начин, че да прилича на филе: с неравномерни краища, наподобяващи бреговете на някоя страна. Най-добрите контури са онези, които са много неравни, като на Великобритания или Скандинавския полуостров. За да се постигне това, се изискват известни географски познания, поради което е препоръчително човекът, приготвящ ястието, да притежава някаква обща култура. По този начин видът на предполагаемата храна ще добие необходимата визуална изтънченост, която случаят изисква.