Карън Монинг - Разкритието на древния ръкопис

А когато си тръгнаха, въпреки че от тях към мен се изливаше враждебност, разбрах, че съм спечелила отлагане на екзекуцията.

Те нямаше да ме убият. Засега. Не знаех колко дълго можеше да се чувстват благосклонни към мен, но щях да приема, каквото можех.

И ако някой ден решаха, че искат война между нас, щяха да имат война.

Някой ме беше направил боец. С него до мен нямаше нищо, което да не мога да направя.

– Хей, бебче, горе ли си? – баритонът на татко се понесе от улицата.

Надзърнах от ръба на покрива и се усмихнах. Мама, татко и инспектор Джейни стояха долу пред книжарницата. Татко носеше бутилка вино. Джейни държеше бележник и молив и знаех, че планира да ме пече за методите за екзекутиране на Фае и да се опита отново да пипне копието ми.

Радвах се, че родителите ми бяха решили да останат в Дъблин. Бяха избрали къща в града и можехме да ги посещаваме. Някой ден щях да дам на мама повечето от нещата на Алина. Щяхме да седнем и да поговорим, да посетим апартамента ù. Щях да заведа мама до колежа, където Алина беше прекарала щастливи дни. Щяхме да си я спомним и да празнуваме това, което бяхме имали с нея. Мама вече беше различна жена, по-силна и по-жива отвсякога.

Татко щеше да бъде нещо като създател на закони и да работи с Джейни и екипа му за поддържането на реда в Нов Дъблин. Той искаше да се бие, но мама не беше зарадвана от идеята.

Тя оглавяваше група, наречена ОНД – Озеленяване на Нов Дъблин, която се беше посветила да направи града отново зелен – да наторява почвата, да пълни сандъчетата, да залага чимове и накрая да върне към живот парковете и градинките. Това беше идеалната работа за нея. Тя беше истински домошар, а Дъблин имаше силна нужда от някой, който да го превърне в дом.

– Отворено е, качвайте се! – извиках. Мама носеше две керамични саксии и виждах зелените върхове на луковици. Всички мои кутии и сандъчета бяха още празни. Не бях имала време да отида до манастира и да изровя няколко стръка. Надявах се това да е подарък за новия дом.

Обърнах се и проверих масата. Питиетата бяха охладени, чиниите подредени, салфетките сгънати. Това беше моето първо градинско парти.

Баронс беше надвиснал над газов грил, печеше дебели пържоли и се опитваше, неуспешно, да скрие отвращението си. Не бях сигурна дали намира готвенето на месо отблъскващо (за разлика от яденето му сурово), или просто не си падаше много по мъртви крави, защото предпочиташе живи ... крави. Или живи неща.

Не попитах. По-добре е някои неща да останат неизказани.

Той ме погледна и потреперих. Никога не можех да му се наситя. Никога нямаше да мога.

Той живее.

Аз дишам.

Искам го винаги.

Огън за неговия лед. Лед за моята треска.

По-късно щяхме да отидем в леглото и когато се извисеше над мен тъмен, огромен и вечен, щях да позная радостта. Кой знае? Много по-късно можеше да полетим с двойка Ловци до луната.

Докато чаках компанията ни за вечеря да се качи по стълбите, се загледах към града. Беше предимно тъмен и само няколко светлини потрепваха. Не беше изобщо градът, който бях видяла миналия август. Но все още го обичах. Един ден отново щеше да бъде изпълнен с живот, отново щеше да гъмжи от крак.

Дани беше някъде навън по улиците. Скоро щях да я потърся.

Но не за да я убия.

Щяхме да се бием рамо до рамо.

Като сестри.

Мисля, че Алина би разбрала.

Не е толкова лесно да различиш добрите от лошите, както мислех преди. Не можеш да погледнеш в някого с очите си и да му вземеш мярката.

Трябва да гледаш със сърцето.

Край...

...засега.

Този роман никога нямаше да достигне ръцете на читателите, ако не беше моето ярко динамо и мой агент – Ейми Беркоуър. Нито щеше да е това, което е, без всички великолепни хора в Рандъм Хаус. Специални благодарности на Джина Сентрело за изслушването и за това, че беше до мен. Думите не могат да изразят моята благодарност. И към Шона Съмърс, моята чудесна издателка и най-голяма почитателка, както и към останалите от екипа в Рандъм Хаус: Либи МакГайър, Скот Шанън, Матю Шварц, Сяню Дилън, Джина Уочъл, Ан Уотърс, Кристин Фослър. Благодаря на художествения отдел за сензационната корица, на екипа по продажби и на продавачите в книжарниците затова, че продаваха книгата ми с такъв ентусиазъм. Благодаря на първите ми читатели, които видяха ръкописа преди всички останали и ми дадоха непоколебимата си критика – талантливата и невероятна Женевиев Ган-Хюс и моят съпруг Нийл Доувър (готвач, музикант, редактор и мое вдъхновение в толкова много неща!). Нямаше да мога да се справя без вас двамата. Благодаря на Лия Ман за това, че направи всички неща кибер и свързаните събития протекоха гладко и бяха вълшебни. Накрая, но не по важност, благодаря на ВАС, скъпи читатели, за трескавите ви коментари, които направиха серията толкова успешна и ми позволиха да правя това, което най-много обичам, всеки ден.