Дебора Харкнес - Нощна сянка

Когато Матю започна да се движи в мен, изражението му се смени от почтително на учудено, а след това стана съсредоточено, когато изви тяло и аз реагирах с вик на удоволствие. Пъхна ръка под ханша ми и ме повдигна към себе си, а моите ръце стискаха раменете му.

Влязохме в уникален любовен ритъм, задоволявахме се един друг с меки докосвания на устните и ръцете, докато се движехме заедно, а накрая ни остана да си подарим сърцата и душите си. Взрени в очите си, разменихме последните си клетви на плътта и духа, след което паднахме отмалели и треперещи като новородени на постелята.

— Позволи ми да те обичам вечно — промърмори Матю, докато целуваше мокрото ми чело, както си лежахме преплетени.

— Ще ти позволя — обещах му и се притиснах по-силно към него.

— Харесва ми да съм омъжена — измънках сънливо. След като оцеляхме от целодневния пир и получаването на подаръци миналата седмица — повечето от които мучаха или кудкудякаха — не правехме нищо друго, освен да се любим, разговаряме, спим и четем. От време на време готвачът пращаше поднос с храна и вино, за да се подкрепим. Иначе ни бяха оставили на мира. Дори Филип не нарушаваше усамотението ни.

— Изглежда ти се отразява добре — каза Матю и потърка върха на студения си нос в ухото ми. Аз лежах по корем и с опънати крака в склада за оръжие над ковачницата. Матю бе върху мен, за да ме пази от течението, идващо от пролуките в дървената врата. Не бях сигурна колко от тялото ми щеше да се види, ако някой влезеше, но задните части на Матю и голите му крака със сигурност бяха на показ. Той се отри подканващо в мен.

— Кажи ми, че не искаш да го правим пак. — Засмях се доволно, когато той повтори движението. Почудих се дали тази сексуална издръжливост беше характерна за вампирите изобщо, или само за Матю.

— Да не би да критикуваш изобретателността ми? — Той ме преобърна и се настани между бедрата ми. — Наистина си мислех за нещо такова. — Прилепи устни в моите и внимателно проникна в мен.

— Дойдохме тук да се упражняваме в стрелба — казах аз след известно време. — Ти това ли наричаш улучване на целта?

Матю избухна в смях.

— На окситански, който се говори в Оверн, има стотици евфемизми за правене на любов, но не вярвам да знаят този. Ще питам готвача дали не му е познат.

— Няма да го направиш.

— На свенлива ли ми се правиш, д-р Бишъп? — попита той с престорена изненада и махна една сламка, заплетена в косата ми. — Не се тревожи. Никой не си прави илюзии как си прекарваме времето.

— Разбирам те — отвърнах и придърпах чорапите, които някога бяха негови, върху коленете си. — След като ме примами тук, може да се опиташ да разбереш къде бъркам.

— Ти си новачка и не бива да очакваш да улучваш винаги целта — каза той. Стана и започна рови за собствените си чорапи. Единият все още бе прикрепен към крачола на панталона, който лежеше наблизо, но другият никакъв не се виждаше. Посегнах под рамото си и му подадох смачкания на топка чорап.

— С добро обучение бих могла да стана експерт. — Бях виждала как Матю опъва лъка, той беше роден стрелец с дългите си ръце и изящните си, но силни пръсти. Взех извития лък, лъскав полумесец от кост и дърво, който бе подпрян до близката купа сено. Тетивата от усукана кожа висеше свободно.

— Тогава трябва да прекараш известно време с Филип. Неговата стрелба с лък е легендарна.

— Баща ти ми каза, че Изабо е още по-добра. — Използвах нейния лък, но засега уменията ѝ не се бяха предали на мен през него.

— Защото маман е единственото същество, което някога го е пронизвало със стрела. — Той посочи лъка. — Дай да ти опъна тетивата.

На бузата ми вече имаше розов белег от първия път, в който се опитах да опъна тетива. Изискваше се огромна сила и сръчност да огънеш двата края на лъка до правилното положение. Матю подпря единия край в бедрото си, натисна другия с ръка, а със свободната закачи тетивата.

— Когато ти го правиш, изглежда лесно.

Изглеждаше лесно и когато изваждаше корковата тапа от бутилка шампанско в съвременен Оксфорд.

— Лесно е, ако си вампир и имаш почти хиляда години практика. — Матю ми подаде лъка с усмивка. — Помни, дръж раменете си в права линия, не мисли прекалено много за изстрела и пусни стрелата спокойно и леко.

Звучеше лесно. Обърнах се с лице към целта. Матю бе забол с няколко ками шапка, дублет и пола към купа сено. Първоначално смятах, че трябва да уцеля което и да е от тях. Но той ми обясни, че целта е да улуча това, в което се целя. Демонстрира мерника си, като изстреля в сеното една стрела, след това я заобиколи по часовниковата стрелка с още пет и накрая разцепи тази в средата с шеста.