Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Pas de probleme.[58] Догодина ще се справим по-добре — увери го Филип жизнерадостно.

Малко след това оставихме хората от Сен Люсиен да пируват и да играят хазарт. Когато се качихме горе, аз се въртях около камината, докато Матю не загаси свещите и не си легна. Легнах до него, повдигнах нощницата си и го яхнах.

— Какво правиш? — Беше изненадан да се озове по гръб в собственото си легло и жена му да го гледа отгоре.

— Безпорядъкът не е само за мъжете — отвърнах и прокарах нокът по гърдите му. — Четох статия за това в университета, наричаше се «Жените отгоре».

— Тъй като си доста свикнала да поемаш нещата в собствените си ръце, не вярвам да си научила много от нея, mon coeur. — Очите на Матю блеснаха, когато преместих тежестта си, за да го приклещя по-сигурно между бедрата си.

— Ласкател. — Пръстите ми се преместиха от стегнатите му бедра по релефния му корем към мускулите на раменете. Наведох се над него и притиснах ръцете му към леглото, като му открих отлична гледка към тялото си през деколтето на нощницата. Той простена.

— Добре дошъл в преобърнатия свят. — Пуснах го за достатъчно време, за да ми свали нощницата, след това сграбчих ръцете му и се отпуснах върху него, а връхчетата на голите ми гърди докоснаха кожата му.

— Господи, ще ме убиеш.

— Да не си посмял да умреш, вампир такъв — заканих му се. Пуснах го внимателно да влезе в мен и започнах леко да се полюлявам с обещание за още. Той тихо простена. — Харесва ти — отбелязах тихо.

Матю ме приканваше към по-категоричен и бърз ритъм. Но аз продължавах да се движа бавно и стабилно и да се наслаждавам на сливането на телата ни. Хладното присъствие на Матю в мен, сластното потриване, което разгорещяваше кръвта ми. Взирах се дълбоко в очите му, когато стигна връхната точка, и когато видях оголената му уязвимост, незабавно го последвах. Отпуснах се върху него и когато понечих да сляза, ръцете му се обвиха здраво около мен.

— Остани така — прошепна ми.

Останах. И Матю ме събуди на същото място часове по-късно. Отново правихме любов в тихите часове преди изгрев-слънце, той ме прегръщаше силно, докато преминавах през метаморфозите от огън към вода към въздух и после отново към съня.

Петък беше най-краткият ден в годината и на него празнувахме Пол. Селото все още се възстановяваше от сатурналиите, а Коледа предстоеше, но Филип не се отказа.

— Готвачът заколи глиган — каза той. — Как бих могъл да го разочаровам?

Времето се пооправи и Матю отиде до селото, за да помогне в поправката на срутен от последния сняг покрив. Оставих го там да хвърля отгоре чукове на друг дърводелец и да се радва на тежкия физически труд при минусови температури.

Затворих се в библиотеката с няколко най-хубавите семейни алхимични книги и празни листове хартия. Едната страница бе частично покрита с драскулки и диаграми, които можех да си разчета само аз. След всичко случващо се в замъка се отказах от опитите си да дестилирам спирт от вино. Тома и Етиен искаха да тичат наоколо с приятелите си и да си пъхат пръстите в последната торта на готвача, а не да ми помагат в научния експеримент.

— Даяна. — Филип винаги се движеше с огромна скорост и ме забелязваше чак когато стигнеше средата на стаята. — Мислех, че си с Матю.

— Не мога да го гледам как се катери на високо — признах си.

Той кимна с разбиране.

— Какво правиш? — попита и надникна през рамото ми.

— Опитвам се да разбера какво общо имаме аз и Матю с алхимията. — Главата ми бе замаяна, защото не използвах мозъка си и спях малко.

Филип остави на масата шепа малки хартиени триъгълници, спирали и квадрати и дръпна един стол. Посочи една от рисунките.

— Това е печатът на Матю.

— Така е. Освен това е символ на среброто и златото, на луната и слънцето. — По време на сатурналиите залата бе осеяна с такива украси. — Мисля си за това от понеделник вечерта. Разбирам защо една вещица би била означена с полумесец и сребро — и двата символа са свързани с богинята. Но защо някой ще означава вампир със слънцето? — Това бе напълно против традициите.

— Защото не се променяме. Животът ни не се топи и не вехне, и също като златото телата ни устояват на разрухата на смъртта и болестите.

— Трябваше да се сетя. — Записах си някои бележки.

— Май и за други неща мислиш — усмихна се Филип. — Матю е много щастлив.

— Не само заради мен — казах и срещнах погледа на свекъра си. — Матю е щастлив, защото отново е с теб.

Сянка замъгли очите на Филип.