Дебора Харкнес - Нощна сянка

Голямата зала бе окичена със зеленина. Помещението миришеше и изглеждаше като гора. Бяха вкарани и няколко бъчви вино, от които пируващите да си наливат винаги когато им се прииска. Посрещнаха завръщането ни с наздравици. Отговарящите за украсата искаха Матю да се покатери по комина и да окачи клон на една от гредите. Той го направи толкова ловко, та личеше, че не му е за първи път.

Беше невъзможно да се устои на празничния дух и когато донесоха вечерята, ние двамата изявихме желание да сервираме на гостите. Беше ритуална размяна, в която слугите станаха господари, а господарите — техни слуги. Моят любимец Тома изтегли дългата клечка и седна на председателското място на тържеството като Властелин на безпорядъка. Настаниха го на мястото на Филип върху купчина възглавници. От горните етажи му донесоха безценна корона от злато, украсена с рубини, която той носеше като сценична бутафория. Каквото и глупаво желание да имаше Тома, Филип го изпълняваше, защото бе влязъл в ролята на дворцовия шут. Затова тази вечер трябваше да се впусне в романтичен танц с Ален (бащата на Матю сам пожела женската роля), да свири на флейта, с което докара кучетата до лудост, и да прави театър на сенките, а появата на драконите му по стената накара децата да се разпищят.

Филип не забрави и възрастните, организира сложни игри на късмета, за да има какво да правят, докато той забавляваше децата. На всеки даде по торба боб, за да се обзалага с него, и обеща кесия монети на събралия най-много зърна в края на вечерта. Находчивата Катрин направи голям удар, като предложи целувки срещу бобчета и аз бях готова да се обзаложа, че щеше да спечели голямата награда.

През цялата вечер виждах как Матю и Филип се търсят, разменят по някоя дума или си разказват шега. Когато накланяха глави един към друг — едната тъмна, а другата светла — разликата във външния им вид ме поразяваше. Но в много други отношения си приличаха. С всеки изминал ден неуморният висок дух на баща му смекчаваше някои от острите ръбове на Матю. Хамиш беше прав: Матю бе различен тук. Още по-прекрасен. И въпреки страховете ми в Мон Сен Мишел, той все още беше мой.

Матю усети погледа ми и се взря въпросително в мен. Аз се усмихнах и му пратих въздушна целувка през залата. Той сведе глава свенливо, но и доволно.

Около пет минути преди полунощ Филип свали покривката на предмет до камината.

— Боже, Филип се бе заклел, че ще накара този часовник отново да тръгне, но аз не му вярвах. — Матю дойде при мен, когато децата и възрастните радостно извикаха.

Никога не бях виждала подобен часовник. Полирана резбована кутия около воден съд. От съда излизаше дълга медна тръба и изливаше вода върху корпуса на разкошен макет на кораб, висящ на вързано за цилиндър въже. С натежаването на кораба от водата цилиндърът се завърташе и движеше единствената стрелка на циферблата. Цялата конструкция бе висока почти колкото мен.

— Какво ще стане в полунощ? — попитах.

— Каквото и да е, със сигурност включва барута, за който той помоли вчера — каза мрачно Матю.

След като показа часовника, Филип започна да отдава почитта си към предишни и сегашни приятели, към стари и нови членове на семейството по начин, който подхождаше на честването на древния бог на времето. Назова поименно всяко същество, което общността бе загубила през последната година, включително и котенцето на Тома, Прунел, загинало трагично при зле завършило приключение. (Това стана след подсказване от Властелина на безпорядъка.) Стрелката продължаваше да се движи към дванайсет.

Точно в полунощ корабът се взриви с оглушителен гръм. Часовникът потрепери и спря, дървената му кутия стана на трески.

— Skata.[56] — Филип погледна тъжно съсипания часовник.

— Мосю Фине, мир на душата му, нямаше да остане доволен от твоите подобрения. — Матю отвя с ръка дима от очите си и се наведе да огледа по-добре пораженията. — Всяка година Филип опитва нещо ново: водни фонтани, биещи камбани, механична сова, която да отброява часовете. Играе си с него, откакто го спечели от крал Франсоа на игра на карти.

— Този взрив трябваше да пръсне малко искри и кълбо дим. Щеше да е забавно за децата — възмути се Филип. — Нещо не е било наред с барута, Matthaios.

Матю се засмя.

— Очевидно, ако се съди по разрушението.

— C'est dommage[57] — каза Тома и поклати съчувствено глава. Беше клекнал до Филип, короната му бе килната, а на лицето му бе изписана загриженост като на възрастен човек.