Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Да? — едва издумах, останала без дъх. Опитах се да стигна ръкавите с върха на обувката си и да ги бутна някъде, където няма да пострадат.

— Свещеникът благослови брака ни. Цялото село ни пожела щастие. Имаше пиршество и танци. Мислех си, че можем да завършим вечерта, като правим любов. А ти се интересуваш повече от тоалета си. — Беше намерил още едни връзки, които прикрепяха полата ми към острия връх на предницата на корсажа на около десетина сантиметра под пъпа ми. Леко мушна пръсти между този остър връх и лонната ми кост.

— Не искам първият ни път заедно да е заради баща ти. — Въпреки протестите ми бедрата ми се извиха към него в безмълвна покана, докато той продължаваше да движи пръстите си леко като ангелски крила и да ме подлудява. Издаде тих звук на удоволствие, когато намери скритата там панделка.

Дръпна. После още веднъж.

Сръчните му пръсти изтегляха връзките от дупките им. Те бяха кръстосани дванайсет пъти и тялото ми реагираше на всяко негово докосване.

— Най-накрая — каза той доволен. След това простена. — Боже! Има още.

— О, дори не си близо до края. Увита съм като коледна пуйка — отвърнах, докато той отделяше корсажа от полата ми и откриваше корсета. — Или по-точно като пуйка по време на пости.

Но Матю не ми обърна никакво внимание. Съсредоточи се върху мястото, където полупрозрачната ми риза изчезваше под твърдия корсет. Притисна устни в подутината. Наведе с обожание глава и пое дрезгаво дъх.

Аз направих същото. Беше изненадващо еротично, фината преграда между нас някак си увеличи ефекта от докосването на устните му. Не знаех какво го накара да прекъсне стремителното си усилие да ме съблече. Притиснах главата му към себе си и зачаках следващия му ход.

Накрая той хвана ръцете ми и ги обви около резбованата колона на балдахина.

— Дръж се — каза той.

Започна да дърпа и развързва. Преди да свърши, плъзна ръце под корсета. Те обходиха гръдния ми кош и намериха гърдите ми. Простенах тихо, когато ризата ми застана между топлата настръхнала кожа на зърната ми и неговите хладни пръсти. Той ме придърпа назад към себе си.

— Да ти приличам на мъж, който би искал да задоволи някого друг, освен теб? — промърмори в ухото ми. Не отговорих, а ръката му се стрелна към корема ми и ме притисна още по-близо към него. Другата остана върху гърдите ми.

— Не. — Главата ми се изви назад към рамото му и откри шията ми.

— Тогава никакви приказки повече за баща ми. Утре ще ти купя двайсет такива рокли, затова спри да се тревожиш за ръкавите. — Матю бързо издърпваше ризата и ръбът ѝ вече бе около ханша ми. Пуснах колоната на леглото, сграбчих ръката му и я сложих между бедрата си.

— Никакви приказки повече — съгласих се, когато пръстите му проникнаха в плътта ми.

Матю ме накара да млъкна с нова целувка. Бавните движения на ръцете му обаче надигаха стонове към гърлото му, а напрежението в тялото ми нарастваше.

— Прекалено много дрехи — избъбрих задъхано. Той не се съгласи с думи, но беше ясно, че мисли като мен, от бързината, с която смъкна корсета. Връзките вече бяха достатъчно разхлабени и можах да го сваля през краката си и да изляза от него. Разкопчах панталоните му, докато той правеше същото с дублета си. Двете дрехи бяха свързани на кръста му с почти толкова връзки, колкото имаше и по моя корсаж и полата ми.

Когато и двамата останахме само по чорапи, аз свалих ризата си, а Матю — своята. Спряхме, защото внезапно се почувствахме неудобно.

— Ще ми позволиш ли да те любя, Даяна? — попита Матю и отми тревогата ми с един-единствен прост кавалерски въпрос.

— Да — прошепнах. Той коленичи и развърза панделките, които придържаха чорапите ми. Те бяха сини, според Катрин това бил цветът на верността. Започна да ги смъква надолу, а устните следваха траекторията с целувки по коленете и глезените. Свали собствените си чорапи толкова бързо, че не успях да видя цвета на жартиерите им.

Повдигна ме леко, така че пръстите ми почти се отделиха от пода, за да може да се намести между краката ми.

— Може и да не стигнем до леглото — казах и го хванах за раменете. Исках го вътре в мен, веднага.

Но все пак успяхме да стигнем до мекото легло с балдахин, като по пътя се освободихме от бельото си. Там тялото ми го прие в пълнолунието между бедрата ми, а ръцете ми го обгърнаха и го придърпаха към мен. Затаих дъх, когато двете ни тела се сляха в едно — топло и студено, светлина и мрак, женско и мъжко начало, вещица и вампир, единство на противоположности.