Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Не вярвах, че ще доживея този ден — каза Филип на Матю, когато постави пред нас парче пита с яйчен крем.

Пиршеството вървеше към края си и хората започваха да избутват масите към стените на залата. От галериите горе зазвучаха тръби и барабани.

— По традиция първият танц принадлежи на бащата на булката — заяви Филип и ми се поклони. Поведе ме към дансинга. Филип беше добър танцьор, но въпреки това аз започнах да бъркам стъпките.

— Може ли? — Матю потупа баща си по рамото.

— Моля. Жена ти се опитва да ми смачка стъпалата. — Намигването му направи думите незлобливи и той се оттегли и ме остави със съпруга ми.

Все още имаше и други танцуващи, но те се отдръпнаха и ни оставиха сами в средата на залата. Музиката нарочно се забави, някой засвири на лютня под сладкия акомпанимент на духов инструмент. Събирахме се, разделяхме се, отново и отново, и накрая спряхме да забелязваме залата.

— Ти си много по-добър танцьор от Филип, без значение какво твърди майка ти — едва промълвих, останала без дъх, макар танцът да бе умерен.

— Това е защото следваш стъпките ми — подразни ме той. — С Филип се бореше на всяка стъпка.

Когато танцът ни събра отново, той ме хвана за лактите, придърпа ме плътно към тялото си и ме целуна.

— Сега, след като вече сме женени, ще продължиш ли да ми прощаваш греховете? — попита ме и ме завъртя в обичайния ритъм.

— Зависи — казах боязливо. — Какво си направил?

— Смачках непоправимо яката ти.

Засмях се и Матю отново ме целуна — бързо, но силно. Барабанът усили темпото на музиката. И други двойки се завъртяха и заподскачаха по дансинга. Матю ме издърпа на относително безопасно място до камината, за да не ме смачкат. След миг Филип се озова до нас.

— Заведи съпругата си в леглото — промърмори му той.

— Но гостите… — възпротиви се Матю.

— Заведи съпругата си в леглото, синко — повтори Филип. — Измъквай се веднага, преди другите да решат да тръгнат с теб нагоре и да се уверят, че си изпълнил дълга си. Остави всичко на мен. — Обърна се, целуна ме бащински по двете бузи, прошепна нещо на гръцки и ни отпрати в кулата на Матю.

Въпреки че познавах тази част на замъка от собственото си време, все още не бях виждала средновековното ѝ великолепие. Подредбата на покоите на Матю бе променена. Очаквах да видя книги и стаята до първата стълбищна площадка, но там имаше голямо легло с балдахин. Катрин и Жоан бяха извадили гравирана кутия за новите ми бижута, бяха напълнили легена и сменили спалното бельо. Матю седна пред огъня, изу си ботушите и взе чаша вино.

— Косата ви, мадам? — попита Жоан и погледна въпросително съпруга ми.

— Аз ще се погрижа за нея — каза дрезгаво Матю, без да откъсва очи от огъня.

— Чакай — обадих се аз, издърпах фибите с форма на полумесец от косата си и ги сложих в отворената длан на Жоан. Двете с Катрин свалиха воала ми и си тръгнаха. Оставиха ме да стоя близо до леглото, а Матю — седнал до огъня и подпрял краката си на една от раклите за дрехи.

Когато вратата се затвори, той остави чашата си с вино и дойде при мен. Завря пръстите си в косата ми и развали за миг прическата, която бе отнела почти половин час на момичетата. Хвърли наниза от перли настрани. Косата ми се посипа по раменете, а ноздрите на Матю се разшириха, докато вдишваше аромата ми. Безмълвно притисна тялото ми до неговото и се наведе, за да намери устата ми.

Но преди това някои въпроси очакваха отговорите си. Отдръпнах се.

— Матю, сигурен ли си?…

Хладните му пръсти се пъхнаха под яката ми и намериха връзките, които я прикрепяха към корсажа.

Дръпна ги.

Колосаният лен падна от шията ми на пода. Матю разкопча най-горните копчета на ризата, наведе се и ме целуна на оголеното място. Сграбчих дублета му.

— Матю — повторих аз, — да не би…

Той ме накара да млъкна, като пак ме целуна, а през това време вдигна тежката огърлица от раменете ми. Разделихме се за миг, за да може да я свали през главата. После ръцете му изчезнаха под назъбените капаци, под които ръкавите се свързваха с корсажа. Пръстите му се мушнаха в пролуките и потърсиха слабите места в защитата на дрехата.

— Ето ги — промърмори той, хвана връзките и решително ги дръпна. Първият ръкав, а след него и вторият се плъзнаха на пода. Матю изглеждаше напълно спокоен, но това бе сватбената ми рокля, която трудно можех да прежаля.

— Роклята ми — въздъхнах и потръпнах в ръцете му.

— Даяна. — Той отметна глава назад и плъзна ръцете си по талията ми.