Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Когато бях малък, винаги в края на пиршествата се разказваха истории за герои и воини. — Филип дръпна струните и се разля порой от звуци. — Героите се влюбват също като останалите мъже. — Продължи да свири и да омайва публиката с ритъм и думи. — Герой с тъмна коса и зелени очи на име Пелей напуснал дома си да си търси късмета. Бил роден в място, подобно на Сен Люсиен, скрито в планината, но той отдавна мечтаел за море и приключения по чужди земи. Събрал приятелите си и всички заедно тръгнали на пътешествие през световния океан. Един ден пристигнали на остров, прочут с красивите си жени и силните магии, които те владеели. — С Матю се спогледахме. Дълбокият глас на Филип изпя следващите редове:

«Времената бяха много по-щастливи,

за тях копнеят днес мъжете.

В онези славни дни боговете раждаха герои,

на тях е посветена вълшебната ми песен.»

Залата беше като хипнотизирана от неземния бас на Филип.

— Там Пелей видял за първи път Тетида, дъщерята на морския старец Нерей, който не можел да лъже и предсказвал бъдещето. От баща си тя имала дарбата да пророкува и можела да се превръща в течаща вода, в буен огън и въздух. Въпреки че била красива, никой не я искал за съпруга, защото оракул предсказал, че синът ѝ ще е по-силен от баща си. Пелей се влюбил в Тетида въпреки пророчеството. Но за да се ожени за такава жена, трябвало да е достатъчно силен, за да я задържи, докато тя се превръща от една стихия в друга. Пелей отвел Тетида от острова и я заключил в сърцето си, докато тя ставала ту змия, ту лъвица. Когато отново се превърнала в жена, той я завел у дома и двамата се оженили.

— А детето? Наистина ли синът на Тетида унищожил Пелей, както гласяло пророчеството? — прошепна една жена, когато Филип млъкна, но пръстите му продължиха да дърпат струните на кифарата.

— Синът на Пелей и Тетида бил велик герой, воин с благословен живот и благословена смърт. Наричал се Ахил. — Филип се усмихна на жената. — Но това е история за друга вечер.

Бях доволна, че баща му не разказа всичко за сватбата и началото на Троянската война. И дори още по-щастлива, че не спомена нищо за младостта на Ахил: за ужасните магии, с които майка му се опитвала да го направи безсмъртен като нея, и за неконтролируемия гняв на младия мъж, който причинявал много повече проблеми от прочутата му пета.

— Това е просто легенда — прошепна ми Матю, когато усети нервността ми. Но най-често най-важните истории се оказваха тези, разказвани отново и отново, точно както изтърканите ритуали за почест, брак и семейство бяха най-свети за хората, макар да се правеха, че ги пренебрегват.

— Утре е важен ден, за който всички копнеехме.

Филип стана с кифарата в ръце.

— По традиция булката и младоженецът остават разделени до сватбата.

Още един ритуал — последна кратка раздяла преди цял живот заедно.

— Но булката може да даде на младоженеца някакъв знак за обич, за да е сигурна, че няма да я забрави в самотните часове на нощта — добави Филип и очите му палаво просветнаха.

Матю и аз станахме. Пригладих полата си, но вниманието ми бе привлечено от неговия дублет. Забелязах, че шевовете са изключително фини, малки и равни. Нежни пръсти повдигнаха брадичката ми и аз потънах в хармонията от меки извивки и остри ъгли по лицето на Матю. Докато се гледахме, вече нямахме никакво усещане, че играем театър. Стояхме насред залата, заобиколени от гости, но целувката ни беше магия, която ни отнесе в наш собствен интимен свят.

— Ще се видим утре следобед — прошепна Матю до устните ми, когато се отделихме.

— Ще съм онази с воала. — Повечето булки не носеха воали през 16-ти век, но те бяха древен обичай и Филип бе заявил, че няма да позволи негова дъщеря да влезе незабулена в църква.

— Ще те позная навсякъде — отвърна той и ми се усмихна ослепително, — със или без воал.

Очите му трепнаха, когато Ален ме изведе. Усещах хладното им немигащо докосване дълго след като напуснах залата.

На следващия ден Катрин и Жоан бяха толкова тихи, че задрямах, докато изпълняваха сутрешните си задължения. Слънцето бе почти напълно изгряло, когато те най-накрая дръпнаха балдахина и обявиха, че е време за ваната ми.

В стаята ми влезе цяла процесия от жени с кани, които бъбреха като свраки и пълнеха огромна медна вана, която подозирах, че основно се ползва за направата на вино или сайдер. Но водата беше топла, като от съвременен водопровод, а медният съд задържаше прекрасната топлина, така че нямах намерение да издребнявам. Простенах от удоволствие, когато се потопих под повърхността.