Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Какво знаеш за кръвта от яребица и постите? — Пръстите на Матю подръпнаха една моя немирна къдрица. Вдигнах поглед към сиво-зелените очи на съпруга си.

— Повече от вчера. — Освободих си косата от ръката му и подадох чашата.

— Предпочитам да се нахраня другаде — обади се Филип. — И ще ви оставя да си спорите.

— Ние не спорим. Матю трябва да е здрав. Къде яздихте? — Взех чашата с еленска кръв и я поднесох на Филип.

Той се взря първо в чашата, после в сина си и накрая в мен. Усмихна ми се ослепително, но нямаше съмнение, че ме оценява. Взе предложената чаша и я вдигна за наздравица.

— Благодаря, Даяна — каза той с приятелски глас.

Но свръхестествените му очи, които не пропускаха нищо, не се откъсваха от мен, докато Матю ми описваше предобеда си. Усещане за пролетно размразяване ми подсказа, че вниманието му се е пренасочило към сина му. Не можах да устоя да не погледна към него, за да видя дали ще разбера за какво мисли. Погледите ни се срещнаха и се сблъскаха. В неговия имаше недвусмислено предупреждение.

Филип дьо Клермон бе намислил нещо.

— Как ти се стори кухнята? — попита Матю, опитвайки се да насочи разговора в друга посока.

— Очарователна — отвърнах и отново се взрях предизвикателно в опърничавите очи на Филип. — Наистина очарователна.

Филип може и да беше очарователен, но също така бе влудяващ и непроницаем — точно както ме бе предупредил Матю.

На следващата сутрин, докато с Матю бяхме в голямата зала, моят свекър като че ли се материализира при нас от въздуха. Нищо чудно, че обикновените хора смятаха, че вампирите могат да се превръщат в прилепи. Вдигнах натопения залък препечен хляб от златния жълтък на рохкото си яйце.

— Добро утро, Филип.

— Даяна — кимна той. — Хайде, Матю. Трябва да ядеш. И тъй като няма да го направиш пред жена си, да вървим на лов.

Матю се поколеба, погледна неспокойно към мен и след това извърна очи.

— Може би утре.

Филип промърмори нещо под нос и поклати глава.

— Трябва да се грижиш за себе си, Matthaios. Изгладнял и изтощен кръвопиец не е най-добрият придружител за никого, да не говорим за топлокръвна вещица.

Двама мъже влязоха в залата и изтръскаха снега от ботушите си. Студеният зимен въздух нахлу покрай дървения параван и през дупките на резбата му. Матю хвърли пълен с копнеж поглед към вратата. Ловът на елени из замръзналите поля не само щеше да нахрани тялото му, а щеше да прочисти и съзнанието му. А както знаех от предния ден, след това щеше да е в много по-добро настроение.

— Не се тревожи за мен. Имам си достатъчно работа — казах, хванах го за ръката и я стиснах окуражително.

След закуска с готвача обсъдихме менюто за празненството преди постите. Като приключихме с това, си поговорих със селските шивачи за нуждата си от облекло. Като си знаех познанията по френски, боях се да не съм поръчала циркова шатра. Към обяд вече отчаяно се нуждаех от чист въздух и убедих Ален да ме заведе на обиколка из работилниците на имението. Почти всичко, от което обитателите на замъка имаха нужда — от свещи до питейна вода — можеше да бъде намерено в тях. Опитах да запомня в подробности как ковачът кове метала, давайки си сметка, че това познание ще ми бъде полезно, когато се върна към истинския си живот на историк.

С изключение на часа, прекаран в ковачницата, досега денят ми бе типичен за аристократка от онова време. Чувствах, че съм напреднала доста към крайната си цел, а именно — да се впиша, затова си позволих няколко прекрасни часа в четене и упражнение на краснописа ми. Когато чух музикантите да се подготвят за пиршеството преди дългия цял месец пост, ги помолих да ми дадат урок по танци. По-късно се наградих с малко приключение в дестилационната и скоро потънах с удоволствие в работа с голям съд за водна баня, меден уред за дестилация и малко буренце старо вино. Две млади момчета, които взех от кухнята, разпалваха огъня с кожени духала, които издаваха тихи звуци всеки път, когато Тома и Етиен ги притискаха.

Фактът, че се намирам в миналото, ми даваше чудесна възможност да практикувам това, което познавах само от книгите. Прерових принадлежностите на Март и начертах план как да превърна виното в твърд алкохол, основна съставка на алхимичните процедури. Скоро обаче започнах да ругая.

— Кондензацията няма да се получи както трябва — извиках ядно и погледнах към парата, излизаща от уреда за дестилация. Момчетата от кухнята, които знаеха английски, възкликнаха съчувствено, докато аз се консултирах с книга, която бях измъкнала от библиотеката на Дьо Клермон. Там имаше всякакви интересни томове. Все някоя от тях трябваше да ми обясни как да се справя с изпускането на парата.