Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Защо Изабо е в Трир? — попитах.

— Какво те интересува това? — опита се да се измъкне той.

Изругах като моряк, което веднага изтри невинното изражение от лицето му. Предната нощ, докато лежах в ухаещото на рози легло на Луиза, бях имала достатъчно време да премисля събитията от последните седмици и да ги поставя в контекста на това време.

— Интересува ме, защото през 1590 година няма много занимания в Трир, освен да се ловят вещици! — През стаята премина една прислужница и забърза към външната врата. Двама мъже все още седяха край огъня, затова снижих глас: — Не е нито времето, нито мястото да обсъждаме ролята на баща ти в предмодерната геополитика, защо католически кардинал те остави да го командваш в Мон Сен Мишел, сякаш е твой частен остров, нито трагичната смърт на бащата на Галоуглас. Но ти ще ми разкажеш. И със сигурност ни трябва още време насаме, за да ми обясниш техническите подробности на вампирското чифтосване.

Завъртях се и се отдръпнах от него. Той изчака да се отдалеча достатъчно, за да си помисля, че мога да избягам, след това ме хвана за лакътя и ме обърна. Беше инстинктивен жест на хищник.

— Не, Даяна. Ще говорим за нашия брак, преди който и да е от нас да е напуснал тази стая.

Матю изгледа последната група слуги, които се наслаждаваха на закуската си. Едно мръдване на главата му ги разпръсна за секунди.

— Какъв брак? — попитах. Нещо опасно проблесна в очите му, след това изчезна.

— Обичаш ли ме, Даяна? — Кроткият тон, с който бе зададен въпросът, ме изненада.

— Да — отвърнах незабавно. — Но ако само това беше достатъчно, щеше да е просто и още щяхме да сме в Мадисън.

— Просто е. — Матю стана. — Щом ме обичаш, думите на баща ми не могат да обезсилят обещанията ни един към друг, също както Паството не може да ни накара да изпълним споразумението.

— Ако наистина ме обичаш, ще ми се отдадеш. С тялото и душата си.

— Не е толкова просто — промълви тъжно Матю. — От самото начало те предупредих, че връзката с вампир е сложна.

— Филип май не мисли така.

— Тогава легни с него. Ако искаш мен, ще почакаш. — Матю бе овладян, но излъчваше спокойствието на замръзнала река: твърд и гладък на повърхността, ала бушуващ отдолу. Откакто напуснахме «Старата ложа», използваше думите като оръжие. Беше се извинил за първите си няколко остри забележки, но за тази нямаше да има извинение. След като отново се събра с баща си, цивилизованото му лустро стана прекалено тънко за нещо толкова съвременно и човешко като съжалението.

— Филип не е мой тип — отвърнах хладно. — Но би ли бил така любезен да ми обясниш защо трябва да те чакам?

— Защото не съществува понятие като вампирски развод. Чифтосване и след това смърт. Някои вампири — включително майка ми и Филип — се разделят за известно време, ако… — Той млъкна за миг. —… имат несъгласия. Намират си други любовници. Времето и разстоянието им помагат да си решат проблемите, и тогава отново се събират. Но това няма да проработи при мен.

— Добре. И аз така си представям брака. Но все още не разбирам какво предизвиква у теб неохота да консумираш връзката ни. — Вече бе изучил тялото ми и реакциите му с нежното внимание на любовник. Не аз или идеята за секс го караха да се колебае.

— Прекалено рано е да ти огранича свободата. След като веднъж се изгубя в теб, няма да има други любовници и раздели. Трябва да си сигурна, че наистина искаш да си омъжена за вампир.

— Ти получаваш непрекъснато правото да ме избираш отново и отново, но когато аз поискам същото, си мислиш, че не съм наясно с желанията си?

— Имах много възможности да разбера какво искам. Твоята привързаност към мен може да не е нищо повече от облекчаване на страха ти от непознатото или задоволяване на желанието да прегърнеш този свят на свръхестествени същества, които отказват да те приемат от толкова отдавна.

— Привързаност? Та аз те обичам. Няма значение дали имам два дни или две години. Решението ми ще бъде същото.

— Разликата е там, че аз не бих постъпил с теб като родителите ти! — избухна той и се стрелна покрай мен. — Да се събереш с вампир, е също толкова ограничаващо, колкото да бъдеш омагьосана от вещици. Ти за първи път живееш по свои собствени правила, но си готова да замениш едни окови с други. Ала моите не са чаровни като от приказките и няма заклинание, с което да ги махнеш, когато започнат да те нараняват.

— Аз съм твоя любима, не твоя затворница.

— А аз съм вампир, не топлокръвен. Инстинктите за чифтосване са примитивни и трудни за контролиране. Цялото ми същество ще бъде съсредоточено в теб. Никой не заслужава такова безмилостно внимание, най-малко жената, която обичам.